"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Шеста глава

Вдигам останалите сухи листя от пода. Хари ме гледа с онзи поглед "казах ти, че не ставаш". От това се дразня още повече! Колко много бих искала да върна времето и да предотвратя това! Кой знае колко ще ми се подиграва за това! Такъв карък съм! Когато се подхлъзвам на мокрия паркет и се опитвам да се задържа за бюрото Хари, избухва в неубоздан смях. Трапчинките по лицето му са на показ а смехът му е дълбок.

Всички ни гледат.

Абсолютно всички.

Чувствам се повече от неловко и неудобно тук. И сякаш на Хари не му дреме. Не му прави впечетление, че "репутацията" му ще отиде на кофата.

- Предлагам ти да седнеш, преди да си се пребила отново - казва и пръстите му минават през косата. Усмивката все още е на лицето му. Моето лице вероятно вече е повече от доматено. Искам да потъна някъде. Даже и в мъжката ще отида само и само да спрат да ни зяпат така нахално и любопитно!

- Много се извинявам за бъркотията! Не биваше да става... - казвам и заставам до Хари оставяйки чантата на бюрото. Дъхът му леко се усеща. Мента. Виждам как облизва устни и премахва усмивката от лицето си.

- Осъзнаваш ли, че се изложи? - пита сериозно а аз кимам защото...е вярно. Изложих се... - Е добре нека оставим това...за сега - добавя и оставя на бюрото няколко папки с листя в тях. О боже, още ли?
Въздишам, но сядам на стола и слагам ръце на бюрото. - Тук има няколко задачи, трябва да си готова с тях до обед. Ако не беше закъсняла можеше и да успееш по-бързо... - заповядва а аз свивам вежди след като се обръща и тръгва. Да не забравяме как натърти, че съм закъсняла!

До обед? Това са прекалено много, за да го свърша до обед. Като се има в предвит, че закъснях с почти половин час...доста работа е.

В мислите ми се въртят задачите от листята. Всичко е честно казано малко объркващо за мен, но се справям с някои от тях. Не съм виждала Хари наоколо след като ми остави папките. Едната страна от мен крещи, че не иска да го вижда а друга малка част, се пита къде е. Времето лети а аз чувам как стомахът ми ръмжи. Сутринта даже нямах времето да ям нещо...дори и ябълка. Напоследък не се храня както трябва и доста хора, предимно родителите ми, се карат за това. Но вероятно е от стреса...

Превързвам опашката си и разделям готовите листове от тези, които трябва да довърша. Купчинката с нещата, които съм свършила може би води с един, два листа от горе. Което е доста добре.