"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесет и четвърта глава

Дочувах глухо гласовете на момчетата,който явно се караха. Свих вежди и отворих очите си в опит да видя какво става. Въпреки болката в главата и корема успях да съсредоточа вниманието си върху крещящия Хари. За какво се карат? Да не би да е заради мен? О по дяволите, какво съм си мислела! А по-важното - какъв беше онзи мъж, който бе на път да ме...отвлече. Завъртях главата си след като усетих ръка на рамото си. Изражението на Найл бе загрежено, но в същото време прекалено изплашено, за да каже каквото и да е било.

- Господи, ти си добре... - въздъхна и се хвърли на прегредка. Объркана за момент отвърнах.

- Защо се карат? Какво става? - изкашлях се и мигновенно усетих лека болка в корема. Кучия син, който ме риташе! Найл набързо обърна лек поглед към тях, преди да свие вежди към мен.

-Най-добре ще е да мълчиш. Хари въобще не е в добро настроение. - каза малко по-тихо с леко напрежение. - Какво правеше навън Алис?

- Аз...найстина...

- Майната на всички ви! Шибани идиоти! - гръмкия глас на Хари прекъсна изречението ми а след избухването му се чу трясъка на врата. Поех дълбоко въздух и застанах в седнало положение на леглото. Погледнах надолу и познатата червена спалня ми подсказа, че съм в общата ни стаята.

- Искаш ли вода? - Найл поднесе чаша вода към мен и аз не пропуснах да я взема. На няколко глътки я изпих и докато става оставих чашата на нощното шкафче. - Къде тръгна? - ръката му ме дръпна обратно на леглото а след това не препусна да получи гневен поглед от мен.

- Да опитам да оправя нещата.

- Мисля, че е ясно какво им е на момчетата в момента и няма да им е кеф да водят разговор с теб. Поне за сега. Дай им час време просто. - бавно обясняваше и искаше да схвана всяка една дума.

- Но Хари...той къде отиде? - прекалено уморена се върнах обратно в леглото и облегнах гръб на възглавницата.

- Аз ли трябва да знам? - с лека усмивка попита. Найл явно забеляза притеснения ми поглед и побърза да замаже положението - Трябва да го познаваш достатъчно, че да се сетиш как не може да си сдържа нервите. За нас е по-добре той да излезне някъде за да се успокой, иначе така с Лиам могат да стигнат до бой. - направи кратка пауза, колкото да мога да осмисля казаното. Дали така, найстина е най-добре? Но как да кажа, че ми трябва точно в този момент? Да ме прегърне, целуне нежно устните ми и да ми каже, че всичко е наред въпреки, че не е? - Искаш ли да гледаме филм? Сещаш се, за да мине времето... - побутна леко рамото ми и предложи с усмивка. Ситуацията ме изтощи а гледането на някой филм може да ми се отрази добре, затова кимнах одобрително. Докато чаках Найл да се върне с лаптопа в ръка и както предполагам пакет пуканки в другата се протягам за телефона си. С леко колебание натискам на номера му и за мое щастие сигнала е свободен. Прехапвам нервно устната си и трескаво започвам да мисля какво да му кажа, ако евентуално ми вдигне. След минута чакане той решава да ми затвори позвъняването, което за мен не е очудващо. Пробвам си шанса още един път, но вече ме препраща на гласова поща.