"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Осма глава

Прокарвам ръце през тъмносиния плат на роклята. Мек и удобен. Всичко в тази рокля крещи да я облека. Колебанието ме дразни...има и още една рокля, черна с паднали ръкави. Но със сигурност ще облека синята. Синята рокля няма ръкави а деколте, което обхваща рамената ми. Роклята не е прилепнала а след като я облякох ми стой още по-хубаво. Би трябвало да се харесам на моите колеги! Взимам машата и започвам да навивам кичури коса около нея. На вратата се почуква.

- Влизай! - казвам и вратата се отваря.

- Извинявай, че те притеснявам сега докато се оправяш, но искаш ли бащата ти да те закара до там? Не искаме да ходиш сама с такситата. - пита тихо мама и застава зад мен. Виждам я в огледалото. Гледа лицето ми.

- Господин Сийви ще ме вземе - казвам а майка ми вече е готова да зададе сто хиляди въпроса.

- Кой е този господин Сийви? - първия въпрос е зададен. Очаквам следващите десет милиона... Трябваше да им кажа по-рано. Не сега майка да ме притеснява и да взима от времето ми. Нямам нищо против да си говорим, но не искам да се ядосвам точно преди да тръгна към вечерята. Не искам да съм в кисело настроение.

- Даниел Сийви, мамо! Би трябвало да го знаете! - отвръщам спокойно и навивам следващ кичур коса на машата.

- Даниел Сийви... - повтаря тихо и поглежда в страни, сякаш опитва да се сети кой беше той. - Даниел Сийви, момчето, което дели мястото като шеф на архитектурния отдел? - пита и явно се е сетила за кой ѝ говоря.

- Да мамо, точно той. Спокойна ли си вече? - питам и виждам как напрежението я напуска.

- Повече от спокойна, мила! Даниел е много отговорен, мил и възпитан! Много се радвам, че се запознахте! - чурулика щастливо а аз въртя многозначително очи.

- Радвам се, че няма да се притесняваш за мен...сега може ли да се оправям? - питам настоятелно а тя кима.

- Да. - отделечава се от мен. Точно преди да излезне от стаята се обръща към мен с усмивка на лице - Много си хубава! - поздравява ме. Усмихвам се.

- Благодаря!

Тя излиза и тихо затваря вратата.

И все още мозъка ми се мъчи да измисли решение на "сърдития Хари"
Толкова искам да знам защо се нацупи. Какво толкова като му казах, че ще ходя с Даниел? Та той не ме понася пък сега се сърди! Не ме интересува! Няма всеки път да става на неговото! Нека разбере какво е да те отрежат!