"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Двадесет и първа глава

Не съм си мислела, че вероятно някога ще проведа що-годе нормален разговор с Хари. Не го мислех за спокоен. Сигурно деня му е започнал добре, иначе не знам каква невероятна причина трябва да има за да видя усмивка на лицето му дори за няколко минутки. Не съм писала нищо друго на Даниел и се чувствам леко гадно, че прекарах време с Хари вместо с Дани. Но пък от друга страна изпитвам леко вълнение, че говорих с Хари и имах лек достъп до самия него. Не вярвам, че човек може да се промени за някоя. Вероятно любовта лъже повечето хора. Сляпа е, както при мен а аз не правя нищо за да ѝ отворя очите. А защо? Както за повечето неща в живота си, напоследък нямам представа за нищо. Не съм такава. Не изневерявам, не се карам в хората нямам чувства към момчета, но просто света ме наказва за...и аз не знам какво. Понякога просто ми трябва дълго пътешествие, което да ме отпусне и някакси да ми оправи дните.

Влизам в стаята си и бързам да взема новия си планер, защото ако не живота си поне да подредя ангажиментите. Лягам на леглото и започвам да гледам часовете си за да помисля как ще завържа нещата с работата и университета. Ще трябва да ходя на работа следобед, защото часовете ми са до два на обяд.

Все още обмислям шанса за преместване на място в града, защото няма как да навивам баща ми всеки път да ме кара и на университет и на работа. А ако трябва постоянно да взимам таксита ще ми излиза прекалено скъпо.
Дълга въздишка се отделя от устните ми, докато взимам лаптопа си за да видя за някакъв апартамент. Наясно съм, че няма как да пренеса целия си багаж сама, затова трябва да чакам родителите ми да се приберат от почивката си. Но пък аз дори не съм им казала за решението си за преместване. Ще се съгласят, но има и малък шанс майка ми да се възпротиви. Добре, шанса е 50 на 50...

Влизам в някакъв сайт и започват да ми зареждат доста апартаменти, който са прекалено...изтупани. Мръщя се и продължавам да разглеждам. Вече на петата страница от сайта намирам малко и интересно апартаментче, което е близо до университета, но малко по-дълеч от работата. Вероятно няма да е проблем. Сутрин ще ходя пеша до университета а след това или с такси или отново пеша, ако не вали ще ходя на работа. Пише, че апартамента има хол, който наполовина се свързва с кухнята, баня и стая, което е достатъчно за мен. А и все пак по цял ден ще съм навън а когато почивам ще е за два дни. Цената е справедлива. Поставям доволна усмивка на лицето си и записвам номера и след това набирам.