"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Десета глава

Би ми се искало Хари да не беше идвал. Да остана с Даниел. Да няма онзи скандал. Аз го предизвиках, аз съм виновна.

Трудно е да спра мислите си за него. За почервенялото от злоба лице, за изпъкналите вени на ръцете му от ярост и най-вече - потъмнелите от злоба очи, в които всеки ден се взирам дори без да се усетя.

Машината изпищява, което значи, че кафето ми е готово. Звукът събужда мозъка ми а глътката кафе след него допълнително помага. Крачките ми стават малки и бавни.

Виждам Кая, която изглежда, че псува доната ѝ паднал на земята.
Рита с крак в земята и го взима изхвърляйки го след това в кошчето.

- Кая - казвам колкото се може по-силно. Гласът ми леко грачи, но това е заради сълзите. Кая чува повикването и идва към мен с бърза крачка.

- Здравей мацке, как си? - пита и оправя раницата на гърба си. Дърпам я към малка маса поставена до щанда с води. - Сега започвай да разказваш какво е станало снощи! Изглеждаш малко уморена, предполагам е заради бурна нощ с...о, господин Сийви! - почти не извиква а погледа ѝ втренчено гледа нещо или някой зад мен. Обръщам се и виждам Даниел до мен.

- Добро утро Алисън! Как си? - пита и слага ръка в джоба на дънките си.

- Добре...благодаря, че попитахте! Вие как сте? - питам обратно мъчейки се да изглеждам весела и да звуча така.

- Добре...ами аз ще тръгвам... Бих ти предложил да отидем на обяд, но няма да успея да свърша до тогава...може би някой друг път? - казва по-скоро като въпрос.

- Ще се радвам! - отвръщам и се усмихвам. Той кима и тръгва нанякъде. Кая дърпа трескаво ръката ми.

- Какво е станало снощи? - пита отново. Опитвам се да не извъртя очи от досада. Защо трябва да задава толкова въпроси...

- Нищо! - отсичам на момента. Не искам да разправям за глупавите ми изяви и най-вече за караницата с Хари. При името му очите ми оглеждат големия коридор, но него го няма. Сякаш се натъжавам, но забутвам това навътре в себе си.

- Ами защо Даниел се държи така с теб? - продължава да любопитства.

- Не знам. - казвам и повдигам рамене отпивайки от кафето си. Корема ми ръмжи още от вчера, но нямам време за закуска. - Мисля, че трябва да тръгваме. Ще си поговорим на обяд. - предлагам ѝ а тя кима, съгласявайки се с мен.