"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Деветнадесета глава

Чувствата са коварно нещо. Както любовта. И то е такова. Те са завързани на здрав възел без шанс за освобождение. А това, че имаш чувства към някои, значи че вътре в теб се поражда любов.
И това не го обяснявам. Сигурно никога няма да успея да си го обясня. Да си обясня, че аз изпитвам нещо към Хари. Към този хулиган и надут човек. И точно тук, обвинявам себе си. Никой друг не ми е виновен в случая.

Усещам песъчинките от пясъка между пръстите на краката си с леко хладната вода по крайбрежието. Тук е толкова хубаво, толкова успокояващо. Само докато чувам как водата се блъска вълна с вълна ми придава удоволствие. Красива гледка виждат очите ми, щом обърна глава. Досега не съм идвала тук. Единственото море, което съм виждала е било, когато бяхме в Флорида със семейството ми. И там беше незабравимо. Особено зеленината, която ни беше обградила. Особено тя.

Тишината, в която двамата с Даниел сме потънали ми е приятна. Така или иначе няма какво повече да му кажа. А и мислех, че сбърках, като му разказах за това с Хари. Той не ме попита нищо повече след това. Сигурно се е...объркал и вероятно е помислил, че излизам с него само защото съм била любезна. Е...от една страна е така, но от друга смятам, че е правилния за мен и не трябва да позволявам на произволните чувства да съсипят начертаното ми бъдеще. И двамата си приличаме с Даниел. Харесваме едни и същи неща. И най-важното-и двамата сме перфектни в изграждането на бъдещето си заедно. А това е найстина зависимо от щастието ми.

- Харесва ли ти тук? - чувам въпрос от Даниел. Обръщам глава към него и кимам. Сините му очи са като блестящи кристали, особено когато сме до морето. Косата му е по-руса дори леко беличка. Лицето му е свежо.

- Прекрасно е...благодаря, че ме доведе... - отговарям с усмивка.

- Удоволствието беше мое. - отвръща и леко се засмиваме - Знаеш ли...всъщтност аз...не мога да чакам, а и не знам кога друг път да ти го кажа. - започва и преплита пръстите на ръцете ни. - Алисън...би ли станала моя приятелка?

Ако кажа, че бях подготвена в този момент ще излъжа. Жестоко. Отговора, който вътрешното ми аз, страната която е заела място за Хари, казва "не! Хари е твоя избор!". Но тази страна е заблудена, и това го осъзнах допреди малко. Не мога, просто няма как да съм с него. Нямаме напредък. Не си приличаме. Но може би и страната на Хари, може да е истинската. Тази, която търси щастието. Която търси приключенията.
Усещам как оставям Даниел да чака и преди да си е помислил нещо, което ще го засегне отговарям.