"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и седма глава

След дълги часове прекарани както в малки приказки с Хари, така и с вършене на университетските задачи явно съм успяла да подемна за час-два. Прокарах ръка очаквайки да докосна тялото на Хари, но вместо това напипах само празни смачкани чаршави. Повдиганах глава и прокарах бърз поглед из стаята, но не беше тук. Вероятно е в хола или кухнята. Или поне така се надявам. Изправям се от леглото и първата ми работа е да го оправя в прилично състояние. Все още сънена тръгвам към хола, но щом влизам в него не намирам Хари там. Няма бележка на масата, няма и съобщения на телефона оставени от него. Първата ми мисъл е, че е отишъл при Андрей, както той по-рано му беше казал.,когато бяхме в малката закусвалния.
Взех телефона и му изпратих съобщение с надеждата, че ще го види, но честно казано не ми се вярва. Часът е едва седем а аз ще започна да броя часовете в които седя сама, потънала в мисли за него...

Десет часа

Десет часа вечерта е и още не се е припрал. През тези три часа постоянно си намирах занимания за да не мисля за него и работата му, но така и не успявах. Бях найстина изнервена от въпросите в главата ми, че обмислях накрая отново да опитам да заспя за да ги подтисна във възглавницата. Но истината е, че съня беше дълеч от мен и въпреки, че бях психически уморена, тялото ми беше заредено. Може би му дадох прекалено много време за да ми сподели истината, но в крайна сметка той така и не го направи. Може би беше време да взема нещата в свой ръце. Подтискам колебанието в мен, когато обличам своето палто и обувам обувките си готова да тръгна към написания адрес на листчето.

Ами ако Хари не е там и просто е излезнал с момчетата някъде? Може ли аз да се бъркам в преценката си?

Хапя устната си нервно, когато излизам от асансьора и вадя телефона си за да извикам такси. Тед ме поздравява, както обикновено и аз отвръщам преди да напусна сградата. Капките дъжд засипват тялото ми, като порой и ме карат да затреперя на място. Може и да правя грешка с постъпката си, но аз се нуждая от отговори. Прекалено дълго чакам за да ги получа от него.
Таксито престига след няколко минути и щом се качвам му посочвам адреса. Погледа на мъжа зад волана е объркан щом се обръща към мен.

- Бих ви препоръчал да напуснете работата си в това място. Чувал съм, че след време продават момичетата на черния пазар.

Думите му нарушиха тишината и ме накараха да замръзна и стисна силно бедрото си. Моля? Останах в шок, защото толкова нови въпроси се зародиха в главата ми, относно работата на Хари, който ме карат да се отвращавам от него.