"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Петдесета глава

След като бяхме приключили с обяда си, който аз така и не успях да изям напълно с Хари се запътихме към колата му, но нечии глас ме спря и накара да се обърна.

- Алисън! Какво за бога правиш с него? - майка ми реши да не овърта и изрева срещу нас сразявайки Хари с остър поглед. - Искам обяснение! На момента! - продължаваше да настоява, докато аз все още влизах в ситуацията. Появата ѝ ми дойде изневиделица.

- Ще ти обясня всичко по-късно. Само моля не прави сцени. - обясних и опитах да запазя тона си нормален и в границата, защото найстина не исках да привличам погледи.

- Ще ми обясниш после ли? Бяхме говорили нещо Алисън! Че няма повече да се виждате! А сега те виждам с този татуиран разбивач на сърца! - личеше си, че майка ми беше извън контрол и въпреки това сдържеше повечето думи заменяйки ги с други, които дори я правят абсурдна. Разбивач на сърца?

- Мамо моля те! Ще се чуем по-късно! - настоявах усилено, но тя не се предаваше лесно. Така е било винаги.

- Непременно ще си поговорим. Още след малко. Тръгваш с мен. Няма да позволя отново да страдаш! - ръката на майка ми се уви около моята и с пълна сила ме дръпна към нея. - А ти имаш късмет, че баща ѝ не е тук! - обърна се към Хари и размаха пръст срещу вече ядосаното му лице. - Точно тук и сега прекратявам всичко между вас!

Започнах да бутам ръката ѝ, но нейната сила дори мен изуми. От очите ѝ бликаха плашещи искри. Всичко се случваше прекалено бързо. Не можех да реагирам трезво. Заразлика от мен Хари сви мрачно вежди и хвана ръката ми отдръпвайки ме от майка ми. Мина с крачка пред мен и заключи пръстите си с моите, показвайки че няма да ме предаде. Обърнах поглед към него, но той гледаше единствено нея.

- Нито ти, нито който и да е било на този скапан свят ще я отдели от мен. Единствено и само тя има това решение. А нейното решение сега е, че иска да остане с мен. Дано съм достатъчно ясен госпожо Фоксън.

Тонът му и хладнокръвието в него ме караха да настръхна. По очите на майка ми можеше да се разчете, че от тук натам той ще ѝ е първи съперник. Майка обръща поглед към мен и присвива очи размахвайки пръст пред нас.

- Пак ще се върнеш при нас Алисън. Помни ми думата. Но аз няма да те приема. Или него или нас. Избирай.

Честно казано ми се щеше да потъна в земята. Хари стиска ръката ми защитнически и опитва да сдържа яда си, но мога да усетя по диханието му, че му става трудно.
Не отговарям а погледа на майка ми ме притиска още повече. Момент преди отново да си отвори устата и спора между тях двамата да се разпари събирам сили и макар леко горчиви на езика казвам отговора си.