"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Седма глава

-...и понякога си мисля, че момчетата харесват повече кучките отколкото добрите момичета! - почти извиква Кая. Смея се и я бутам по рамото, за да млъкне. Тъкмо влизаме в сградата, когато забелязвам рошавата коса на Хари.
Застивам. Тотално забравих, че всичко трябваше да е готово до обяд! Мозъка ми не реагира, когато преглеждах глупавите листя!

Той ме забелязва и леко усмивка пропълзява на лицето му. Отвърщам сконфузено а Кая се мръщи до мен

- Какво има? Видяла си оная мърула ли? - пита достатъчно високо, за да го чуе и Хари. Обръщам се към нея и кимам, но слагам пръст на устните си карайки я да мълчи. С устни казвам "моля те!". Тя ме разбира и кима, но върви до мен.

- Готова ли си? - пита и се подпира на бюрото - Рошавата мърула те търсеше - решава да използва шегата от Кая а аз се сдържам да не избухна в див смях. Прехапвам долната си устна опитвайки да се сдържа. Самия начин, по който го каза беше някак...доста весел.

- Извинявам се, че не сте ме открили господин Стайлс! Възползвах се от почивката си...бях в близкото ресторанче. А за работата, която ми дадохте...почти съм готова! Трябва ми най-много час и половина и ви ги предавам! Ще се постарая всичко да е наред! - казвам а той сякаш се замисля, дали да ме напряга повече.

- Мисля, че бях ясен, когато ти казах, че искам всичко до обяд! - казва тежко, но ме гледа с лекота.

- Извинявам се... - думите ми шокират Кая и тя минава пред мен.

- Ей мъруло, момичето отиде да хапне! Не е нужно по-цял ден да стой на бюрото! - почти не извиква в моя защита. Очите ми се разширяват и започвам да я дъпрам за рамото. Хари е спокоен и сякаш му е забавно.

- От кой отдел си? - пита и се подпира на бюрото на репецията.

- Не те бърка в кой отдел съм! Момичето си скъса задника от работа! Престани да се репчиш! - казва. Рецепционистката ни гледа изключително странно, за което няма да ѝ се сърдя. Та ние изнасяме цял сериал!

- Кая, престани! Това е моя работа, той е прав аз не си довърших задачите... - дърпам я обратно зад мен и за момент обръщам гръб на Хари - Кая, моля те! Той ми е шеф и ще ме нарочи! - моля се и слагам ръка на рамото ѝ.

- Но тая мърула... - започва, но аз запушвам устата ѝ с ръката си.

- После ще поговорим! Звънни ми когато свършиш! Аз няма да използвам другата си почивка - казвам. Тя кима и ядно тръгва към един от асансьорите.