"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тринадесета глава

Докато слушах с внимание не пропуснах да вметна и Хари в мислите си. Толкова ми е чудно, защо ми се извинява...всъщтност има за какво. Но не съм очаквала да ми се извинява, както винаги си мислех, че ще се държи гордо и бях готова да премина към така щастлвото настроение, явно греша...или поне така изглежда... Гледката избледнява, но сякаш не иска да се махне, дори и да е бледа си стой там пред очите ми.
Анджелика и Хари.
Хари и Анджелика.

- Али, свършихме - съобщава Даниел и разтърсва много леко рамото ми. Обръщам глава към него и кимам.

- Кога толкова бързо? - питам и ставам от мястото си

- Нямам представа на теб колко ти се стори, обаче за мен беше около половин час повече...какво се беше замислила? - пита. Излизаме от университета и поемаме по голямата уличка пълна с цветя и много подредени храсти.

- А, няма нищо сериозно... - отвръщам и поглеждам към земята. Сигурно Хари ще иска да му простя и всичко да си е окей, но моите планове са различни. Просто знам как ще ме предаде без да му мигне окото. А аз не съм мазохостка. - Дани, важи ли още поканата за срещата? - питам а главата му веднага се обръща към мен. Усмивка грейва на лицето му.
Какво правя, за бога!

- Да, разбира се! - сякаш на секундата отговаря и забелязвам радостта в очите му.

- Ами от колко ще ме вземеш и кога? - питам а той спира и се обръща към мен

- Ти наистина ли прие? - пита. Кимам. Защо толкова се...радва? - Ами свободна ли си в събота? От два?

- Да, нямам планове. - отговарям и добавям усмивка.

- Супер...а аз може ли да... - започва да задава въпроса си и поглежда към ръцете ни. Кимам а Дани увива ръка около моята. - Сега на къде? - пита и присвива очи от слънцето, което внезапно се появи над нас.

- Трябва да отскоча до мола и да видя за нова чанта и няколко тетрадки - обяснявам му.

- За университета ли? - пита и аз кимам. - Мога да ти покажа магазин, в който има хубави чанти...наложи се да търся заради рождения ден на майка ми. - казва и се засмива леко

- Не, няма проблем, аз ще погледна тук...искам да се прибирам малко по-бързо уморена съм...

- Ще те закарам! - казва и точно в момента, когато искам да се съпротивлявам, че мога и сама да си отида, той ме спира - Без не, Али! Знаех, че ще се противиш - казва а аз го удрям леко по рамото