"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и втора глава

Четири часа.

Изминаха се четири часа от както той си тръгна. А аз все още стоях тук, наливайки се с още и още различен алкохол. Вече очите ми ме караха да заспя на място, но болката в сърцето и треперещото ми тяло бяха на друго мнение. Изплаках си очите пред Кая и Каил. Дори не знам дали след това ще ме е срам да ги погледна.
Найстина му беше писнало от мен. Аз дори себе си в момента не можех да се понасям.

Видът ми бе отчаян. От изгладените и чисти дрехи нямаше и следа, гримът вече беше се разтекъл по лицето ми а косата седеше омотана на възел. Не говорех през тези часове, докато него го нямаше. Ако са въпроси с възможен отговор "да" или "не", можех да ги изрека. Но единствения разговор, за който можех да мисля беше между мен и Хари. Найстина трябваше да си поговорим.

Изпих последната глътка в чашата си и разтрих очите си наливайки още алкохол. Не можех да забравя вероятната изневярата. А дори и алкохола вече не помагаше, но продължавах да пия. Боже, аз му имах такова доверие!
Ами ако сега е при нея, докато аз се наливам с алкохол в този клуб? Дали в момента я докосва, както е правил с мен?

Замъгленото ми зрение не позволява да огледам лицата на хората до мен,затова отново забивам поглед в чашата обградена от ръката ми. Нечия ръка докосва рамото ми и ме кара да обърна вниманието си.

- Мисля, че е време да те прибера. Стана късно а и вече си прекалено пияна. - познавам гласът на Каил, който взима чашата от ръката ми и я слага дълеч от мен. Клатя глава и продължавам да трия очите си. Вече няма и грам останала гордост в мен за да се тревожа за външният си вид.

- Н-не искам да се прибирам. Сега ми върни чашата... - отчаяно протягам ръка върху масата и вдишвам дълбоко. Ръката на Каил се уви около талията ми и насила ме вдигна от дивана.

- Пи прекалено много Алис. Няма да понесеш повече. А и, тук ли искаш да спиш? Сигурен съм, че приятелят в момента се тревожи за теб... - добавя опитвайки да ме размекне.

- Не разбираш... Той си има друга Каил. Не ме обича. Той не ме обича, както аз него... - казах, докато усещах как сълзите напират да потекът от очите ми. Боли да чувам това. - Не съм му нужна вече...

Каил замълча и леко се стъписа, когато увих ръце около вратъ му и пуснах сълзите си отново. За педесети път тази вечер. Сигурна съм, че не иска да ме вижда. Та аз не искам да се поглеждам в огледалото. Не съм сигурна дали е заради алкохола, но искам Хари да е тук до мен. Искам отново да сме както преди.
Искам да почувствам, че съм единствената за него.