"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Двадесет и осма глава

За последно изтисквам косата си и излизам от душ кабината.

След като се разделихме не спрях да мисля за него. Понякога дори си въобразявам, че на Хари не му пука достатъчно за да направи нещо мило за мен. До сега не ми се е случвало нещо хубаво. Или поне той не ми е показвал нещо хубаво. Нещо с което вместо да слага сълзи на лицето ми да добавя само усмивка.
Дори едно простичко нещо.

Може би трябва да се опитам да го разбера. Не ми се мисли с това поведение да е имал сериозна приятелка. Все още се учи как да бъде...по-нормален.

Въздишка се отделя от устните ми и набързо вадя сошуара. След десет минутки вече съм напълно готова с косата си, която я вдигнах на опашка и в момента вадя дрехи от гардероба си. Синя пола и изчистено бяла блуза. Толкова стига за университета. Честно казано се чувствам уморена. Не искам да чувам днес за университет а на всичкото отгоре трябва да ходя и на оглед за апартамента. Грабвам раницата си и бързам да сляза до кухнята за да сипа на Дона малко гранули, колкото да преживее деня. Аз найстина съм безотговорен човек...

Оглеждам кухнята, но не я намирам. Набързо сипвам в една изхабена стара купа храната ѝ, обувам пролетните си обувки и излизам от къщата. Още една лоша новина - нямам работа. А щом нямам работа няма от къде да вземам пари с който да се издържам. А със сигурност ще са ми нужни при наемането на собствен апартамент.
Спирам пред двора ни и изваждам телефона за да викна такси, но бяла кола набива спирачки пред дома ми. Прозореца се свлича и от там цъфва лицето на Зейн.

- Трябва ли ти превоз? - пита с усмивка. Защо пък не?

- Няма да откажа.- възкликвам и набързо скачам в колата му

- Е, на къде си?

- Към университет Вашингтон. - отговарям и обръщам глава към него. - По път ли ти е? - решавам да попитам и се надявам да каже "да" защото найстина ще ми стане прекалено неловко да го разкарвам напред-назад.

- Ами да - отмята небрежно ръка - Към близкия Starbucks попринцип. Често се събираме там. Закъсняваш ли? - пита необичайно и прави рязък завой. Поглеждам към телефона си.

- Не, имам още двадесет-петнадесет минути време. - свивам вежди - Причина?

- Ще пиеш кафе с нас. Между другото вчера, когато се върнахме на масата не ви намерихме. Имам предвид Найл и теб. Къде бяхте? - задава въпроса си и повдига вежди.