"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесет и осма глава

- Какъв е късмета да те срещна тук? - след като набързо се здрависаха Хари отпусна ръце до тялото си и взирайки се в Андрей. Имаше някакво напрежение в Хари, което ме притесняваше.

- Тъкмо тръгвахме за новият двобой. Помислих, че ще си там. - докато говореше обърна поглед към мен и дори не скри факта, че ме огледа. - Да не би да имаш ново момиче, а Стайлс? - възкликна и оправи яката на сакото си подавайки ми ръка. Вместо да се сдрависаме за запознанство, той хвана ръката ми и леко докосна устни до нея, докато ме гледаше. Ръката, която държеше Хари в момента щеше да се счупи от факта, че той силно я стискаше. След като я пусна, побързах да я върна обратно до тялото си. - Андрей Диитън, приятно ми е красавице. - представи се и пъхна ръце в джобовете си. Хари пусна ръката ми само за да я обвие около талията ми, придърпвайки ме към себе си. Хвърлих му бърз поглед и бях сигурна, че ако явно не беше някакъв специален познат, щеше да му се хвърли на бой считайки по погледа, който бе забил в Андрей.

- Алисън, на мен също... - усмихнато отговорих въпреки, че тръпки ме побиваха от този мъж. Имеше нещо в него, което ме караше да избягам дълеч само за да ми се махне от погледа.

- За момиче си доста красива... Предполагам може да ти предложа няколко оферти за работа при мен стига ти...

- Тя е моя приятелка Андрей. Не ѝ трябваш нито ти, нито предложенията ти. - изплю Хари и ме придърпа още повече. Колкото беше възможно. Очите ми едва щяха да изкочат щом започна да говори.

Опасни изкри прехвърчаха между тях и бях сигурна, че този мъж просто записва всяка случка с поглед. Записва и мен. Андрей развеселено кимна и вдигна ръце във въздуха в знак на предаване.

- Не знаех, че имаш сърце Стайлс. - невярващо повдигна вежди и пъхна едната си ръка в джоба.

- Ние трябва да тръгваме... - успях да ни оттърва от този плашещ човек. Той кимна няколко пъти и ни помаха.

- Ще се чуваме... - закани се преди да обърне гръб и най-сетне да ни остави да дишаме спокойно.

Хари замълча и двамата тръгнахме обратно по пътя за ръкава на самолета,но той не ме пусна. Стискаше съвсем леко ръката ми и прехапваше устните си. Не успях да намеря точните думи с който да питам за човека и по възможност без да избухне в крясъци, затова и аз не обелих дума чак докато не влязохме в самолета настанявайки се на седалките.