"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и шеста глава

Бях се загубила из мислите си. Всичко беше толкова навързано. Боях се от това какво мога да открия там. Найстина ме боли, когато не иска да ми споделя повечето неща от живота си, които не са вписани в биографията му. Неща, които само близките му хора могат да научат. А по думите, които през времето си обменяхме, разбрах че няма много такива. Може би се чувствам загърбена. Използвана за нещо дори. Да запълвам празнината в душата му, но аз да не получавам нищо в замяна.

- Има ли нещо?

Чух гласа на Хари, който ме събуди от малкият транс в който явно бях изпаднала. Поклатих глава, докато повдигах чашата с кафето към устните си.

- Не си докоснала храната си. - отбеляза и хвърли бърз поглед върху чинията ми.

- Не съм гладна.

Не съм сигурна, дали трябва да започвам с въпросите. Сигурна съм обаче, че няма да получа така насилствено отговора от него. Всичко се свежда до моите действия.

- Днес няма да имам работа, така че ако искаш...може да прекараме време заедно. Не ме бива в мисленето на някакви романтични неща, затова оставям това на теб.

Думите му сякаш събудиха нещо в мен и сложиха усмивка на лицето ми. Найстина ми липсваше да прекарвам време с Хари. А като се замисля ние не сме имали време за пилене заедно. Много ми харесва да го виждам такъв. Найстина се старае да поправи нещата.

- Знаеш ли...найстина ми липсваше да сме заедно. Стига ми само да съм до теб...това е моето любимо пилеене на време. - усмихнах се и оставих празната чаша на масата пред мен.

Видях леката му усмивка, но идването на сервитьорката спря момента. След като Хари плати сметката бяхме готови да тръгнем обратно към апартамента, но точно след като излезнахме от малкото кафене познат човек се появи пред нас и накара Хари да се изненада. Самодоволната усмивка на Андрей, дори мен ме кара да настръхна в момента. Тялото на Хари за момент се напряга а щом погледа на Андрей пробягва през мен ръката му се увива, около корема ми придърпвайки ме към себе си.

- Не очаквах да те срещна тук и то отново да това хубаво девойче. - Андрей се засмива леко и отново връща погледа си върху Хари.

Какво за бога иска?

- Какво искаш Анди? Мисля, че всичко беше приключено. - Хари едвам на изсъска срещу него и стисна челюстта си. Започвах да се притеснявам за развоя на събитията. Започнах леко да прокарвам ръка през гърба му в опит на успокоение, но беше невъзможно. Той имаше минало с него. И явно не беше добро.