"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Тридесета глава

Погледнах ги объркано и подложих ръце в скута си.

- Какво става тук? - попитах ги и получих доста ядосан поглед от Хари, който явно все още ми е разгневен, че го изгоних.

- Идваш с нас в Гърция за известно време. - изстреля Луи и надигна поглед към мен. Присмях се на думите му и повдигнах вежди. Как така реши, че мога да отида с тях и то чак в Гърция?

- Чакай малко... Как така го реши? Може да имам работа. Университета също е нещо, което ме спира! - станах на крака и започнах да размахвам ръце из въздуха. - А и какво имам да правя в Гърция? Между другото как така "за известно време"? - не спирах да го заспивам с въпроси, при което не само аз а и той се напрегна. Извъртя глава настрани и стисна очи в опит на успокоение. Не бях сигурна дали съм ядосана или по-скоро доста объркана от случващото се.

- Утре сутринта тръгваме. Хари ще те вземе в пет и половина, така че да си готова до тогава. Въпросите в последствие ще ти ги изясним. - строго нареди Лиам и стана от мястото си с скръстени ръце. В този момент ми заприлича на бодигард готов да ме изхвърли. Какво ги е прихванало!

- Няма да тръгна от тук! Нито ми казвате защо отивам с вас, нито кога ще се върна! Не става така момчета! - дори не усетих как започнах да викам срещу им. Въртях погледа си около момчетата, но най-много се задържа на Найл, който ме гледаше състрадателно.

- Глупава кучка ти за какв...

- Лиам дръж си езика зад зъбите! Внимавай какво ѝ говориш! - свирепо се извика Хари и беше готов да се сбие с него, но за щастие Луи го задържа зад гърба си. Главата ми започна да се върти и бях сигурна, че след малко може и да припадна от всичко това. Момчетата станаха от местата си и всички започнаха да се изнизват от стаята, като останахме само аз и Найл, който разпери ръце готов да даде утешителна прегръдка. Не пропуснах възможността от малко обич и се сгуших в него. Ръката му нежно и бавно разтриваше гърба ми и аз затворих очи.

- Ще ми обясниш ли какво се случва? - проплаках и стиснах тениската му по-силно. В момента при Найл намирам най-голямата си утеха. Бих искала така да беше и с Хари. Но в момента не само той ми е проблема.

- Не се притеснявай скоро ще ти обяснят. Или поне ще се опитат. - започна и дълга въздишка се отдели от устните му - Но това го правим за твое добро. Просто остави на нас да оправим кашата в която се вмъкнахме. - каза тихо и преди да го запитам въпроси той повдигна главата ми и постави пърст на устните си - Моля те само не ме питай нищо повече, иначе момчетата ще ме пречукат. - примоли се и прибави съвсем малка усмивка. Кимнах победена и отново облегнах глава на рамото му. В какво са се забъркали и защо аз съм в техните проблеми?
Вратата рязко се отвори и дори аз подскочих от уплаха. Хари бе все така намръщен, но щом видя че поведението и на двама ни е унило за момент присви вежди.