"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Единадесета глава

Подпирам главата на ръката си. Доста съм объркана...в главата ми шарят всякакви теории относно Хари и...случката в офиса му. Гледката не избледнява. Анджелика срещу Хари. Хари срещу Анджелика.
Думите се въртят в главата ми като забил касетофон.

- Алисън! - чувам гласа на майка ми. Мислите изчезват и поглеждам към нея - Не ме ли слушаш? - пита и добавя подправки на храната в тигана.

- Не...замислих се за нещо... Какво казваше? - питам и чувам въздишката ѝ. Въртя очи.

- Какво мислиш за Даниел? - въпроса ѝ ме събужда и вдигам глава. Вече вниманието ми е насочено изцяло към нея.

- Какво искаш да кажеш с това? - питам.

- Ами...какво мислиш за него...мнението ти... - обяснява някак...недовършено.

- Ами той е мил, сладък, интелигентен, голям джентълмен... - изреждам няколко неща и искренето ми мнение за него.

- А харесваш ли го? - пита изведнъж. Започвам да се изнервям. Какви са тези въпроси!? Не ми стига Хари, пък сега и майка!

- Не разбирам на къде биеш. - казвам сериозно.

- Не мога ли да те питам? - отклонява малко въпроса а аз се дразня още повече.

- Искаш да знеш дали го харесвам, като повече от приятел ли? - питам с малко по-висок тон, но тя дори не трепва. Кима с глава и отпива глътка от водата в чашата, която е в ръцете ѝ. - Нямам представа! Даниел е мил, и много готин човек, обаче не...не съм сигурна! А и защо, за бога, питаш? - продължавам да настоявам за отговор, но майка дори не мигва от тона ми.

- Значи го харесваш? Защо не излезнете на среща някои път? - продължава с досадните и доста объркващи въпроси.

- Какво не ти е наред? - питам тихо и честно казано се надявам да не ме е чула. Ставам от стола и тръгвам към стаята.

Блъскам вратата и лягам на леглото забивайки лице в възглавницата. Какво не им е наред на всички? Целия свят ли се е настроил срещу мен? И по-важното - защо майка ми пита такива странни въпроси относно мен и Даниел?

Нея какво я бърка аз кой си харесвам и кой не?

Чувам телефона си.
Протягам ръка и го взимам от шкафчето. Кая е. Вдигам.

- Алисън, къде беше днес на обяд? Чаках те толкова време и ти не се появи и не вдигаше телефона! Какво е станало? - вика в слушалката толкова, че се налага леко да отдръпна телефона от ухото си.