"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Дванадесета глава

Размествам се на стола, защото се чувствам леко некомфортно. Хари не е идвал да ми остави документи и чертежи, което ме кара да си мисля, че няма и да дойде. А с това, че няма да имам работа.

- Алисън! - чувам името си и обръщам глава. Даниел стой пред мен, усмихнат и слага ръка в джоба си.

- Здравейте, господин Сийви! Как сте? - питам и поставям малка усмивка на лице.

- Много добре щом те видях! Изглеждаш прекрасно! - поздравява а очите му обхождат лицето ми. Отмествам поглед в страни поради лекия срам породен от комплимента. - Имаш ли някакви планове за обяд? - пита и прави няколко крачки към мен.

- Обмислям да си тръгна, ако господин Стайлс не се появи, за да ми даде папките с работата...няма какво да правя иначе...може би на обедната почивка ще си тръгна. - отговарям и поглеждам часа на телефона си. Един и половина. Не е възможно толкова време да съм седяла взирайки се в бюрото!

- Ами...аз си мислех да те поканя на обяд, защото съм свободен...но...щом имаш планове... - предлага и гледа в стената зад мен. Бих приела поканата, но ми се ще да свърша по-бързо в университета и след това в мола...

- Аз имам някои задачи за вършене...трябва да отида до университета, за да изслушам правилника проведен от директора а след това имам малко работа до мола. За съжаление няма как да приема. - обяснявам и леко повдигам краичица на устата си за усмивка.

- Ако не е проблем мога да дойда с теб? - предлага. Колко мило от негова страна. Но да си губи времето с мен?

- Никакъв проблем! Но сигурни ли сте, че искате? Няма да е кой знае колко забавно обаче. - предупреждавам на шега. Лекия му смях е придружен с поклащане на глава.

- Супер...ако искаш може да тръгваме? - предлага и вади ръката от джоба си. Оглеждам стаята и проверявам за Хари, но няма и следа от него. Надявам се няма да е проблем да тръгна по-рано...все пак никой нищо не ми донесе и не ми каза какво трябва да свърша! В пълното право съм да си тръгна от тук!

- Да, нека тръгваме. - отвръщам. Ставам от стола и събирам нещата обратно в чантата си. Слагам я през рамо и тръгваме към изхода на голямата сграда.

***

Влизаме в "Starbucks" и се нареждаме на касата. Оправям чантата на рамото си.
Обръщам глава към Даниел и виждам как прокарва ръка през русо-бялата си коса.