"𝑃𝑒𝑟𝑓𝑒𝑐𝑡"

Четиресет и трета глава

Не спирах да мисля за случката от снощи. Бях съсипана. Не спирах да стискам зъби, опитвайки се да осмисля раздялата с него. Мълчанието, което ми даде при въпросите ми към него беше най-жестокото нещо. Трябваше да вика. Щеше да боли по-малко.
Сърцето ми сякаш е разбито на хиляди парченца.
Не е възможно човек да каже, че изневярата е грешка. Тя е избор. А той избра нея пред мен.
Какво щях да правя сега? Оставаше ми само да взема куфара си от апартамента и да се пренеса в моя. Този път няма как да ме спре. Няма да му позволя да го направи. Колкото и да го обичах нямаше да си позволя да живея с него.

Въпреки всичко това аз все още не спирах да мисля за чувствата ми към него. Въпреки това аз явно не спирах да го обичам с всяка пръсната частица от сърцето ми. Не исках да говоря с никой. Цяла нощ бродех по улиците, докато стигнах до къщата на родителите ми. Там е единственото място, където щяха да ме приемат, но с доста въпроси.
Натиснах звънеца и зачаках пред вратата. Вероятно в момента майка ми тъкмо ставаше от леглото, защото щом вратата се отвори се появи по белият познат халат. Лицето ѝ придоби объркана и дори изплашена гримаса щом погледите ни се срещнаха.

- О боже дъще, какво е станало с теб? - едва не извика и хвана ръката ми придърпвайки ме в прегръдка. Мигновено увих ръцете си около нея и затворих очи щом почувствах майчинската грижа. - Мила, добре ли си? - продължи да пита и обхвана лицето ми оглеждайки го стабилно. - Да не би да си пила? И какво правиш тук и то така? Не беше ли в Париж?

Майка ми не спираше да ме залива с въпросите си и знаех, че няма да спре докато не отговоря на всичките. Навлажних пресъхналите си устни и хванах ръцете ѝ.

- Може ли да вляза? Ще ти обясня всичко, но в момента найстина искам да си легна. Обещавам. - уверих я и след кратък жаловит поглед тя подмести тялото си позволявайки ми да вляза вътре.

Нищо не се беше променило. Атмосферата бе все така приятна и от части напрягаща. Баща ми тъкмо слизаше по стълбите облечен с обичайния тоалет за работа с телефон в ръка. Реакцията му бе същата като на майка. Шок.
Майка побърза да обясни кратко, че ми трябва време да се съвзема и той раздразнено се съгласи. И за двамата беше една изненада да ме видят така. Все пак за всичко си има първи път...

Тръгнах към стаята си, където ме посрещна обичайната уюутна обстановка. Нищо не беше премествано от мястото си. С лека усмивка тръгнах към гардероба отгръщайки вратите му. Преди да си почина исках да взема един успокояващ душ. Лениво съблякох дрехите си оставяйки ги на малкият стол до прозореца и завлачих краката си към банята.
След дългата, изтощителна и студена вечер прекарана в скандали и шляене по улиците в размисли най-сетне се намирах на едно от любимите ми места. Капките вода измиваха целият срам от мен, но не и болката.