Да си играеш с огъня

Брат ми си има приятелка

Както си седяхме вънка и разбира се, моя милост реши да прецака работата. Направих нещо ужасно! Запалих най - добрата ми приятелка! Докараха болница възможно най - бързо.

Седях пред стаята, в която настанила Ния в болницата. Вратата на стаята се отвори и излезе доктор.

- С изгаряне от втора степен е. Това е животозастрашаващо, но има късмет. Ще оцелее.

- Може ли да я видя?

- Да, но не я докосвайте. - не бях, чак толкова глупава. Естествени, че няма.

- Добре.

Влезнах. Не можех да повярвам какво ѝ причиних.

- Съжалявам. - казах през сълзи.

- Не го направи нарочно.

Мразех се за това, което направих. Седях в стаята си. Беше тъмна и слушах музика на слушалки. Реших да се откажа от пирокинезата ми (въпреки, че нямах идея как). Нараних един от най - ценните за мен хора. Имах късмет, че Ния ще оцелее. Никога нямаше да си простя, ако аз бях причината за смъртта ѝ.

На другия ден прекарах часове в заккючената си тъмна стая. От вината, която усещах не изпитвах глад.

- Краво, отвори тъпата врата! - не мисля, че има нужда да ви казвам кой беше. Разбира се по уважението, но все пак - Беше брат ми.

Искрено се извинявам, че не го наричам по име много често. Не сме свикнали да си казваме по име. Винаги ще е с прякори или "брат ми".

- Отвори си я ти!

- Ми хубаво. - чак след като брат ми изрече тези думи се сетих, че има ключове за всички стаи в шкафа на портмантото в коридора ни.

Лабоаторния плъх намери ключовете, доста бързо, ако питате мен. Отключи вратата.

- Стаята ти мяса на обежище на вампир. - каза той и включи лампите.

- Какво искаш? - Наясно бях, че искаше нещо от мен. Иначе нямаше изобщо да го интересува дали съм вкъщи. Камоли да си направи труда да намери ключовете за стаята ми.

- Е, какво искам? Не може ли просто да се поинтересувам какво прави малката ми сестричка? - и двамата знаехме, че това няма как да стане. - Днес вечерта ще излизам с едно момиче. Искам да ме прикриваш.

- Защо прост не кажеш на мама, че ще излизаш?

- Защото няма да ме пусне да изляза с момиче в един вечерта .

- Вечерта? То направо си е посред нощ!

- Направи ми услуга! Моля те! - Лукас видя, че няма да ме убеди с умоляване, затова добави. - Ще те черпя дюнер.

Кой отказва на безплатен дюнер? Съгласих се. Брат ми тръгна да излиза от стаята.

- Чакай бе! - спрях го аз. - Коя е приятелката ти?

- Афродита. - отговори подигравателно и излезе.

Исках или не в името на дюнерите прикрих брат ми и даже му помогнах да излезе без майка ни да чуе. Хубаво, щом е решил да излиза - да излиза, ама как да се получи на човека, като стъпва по - тежко от Годзила? Нищо, по един или по друг начин излезе да се види с "Афродита".