Да си играеш с огъня

Очите на Хънтър са като тревата (Описах ги по - поетично)

- Хей, Ния не мислиш ли, че е глупаво да се сърдим една на друга само заради момче? - попитах аз след последния час - физкултурата. Трябваше някоя от нас двете да започне тази тема.

- Ако ти е такъв проблем може да скъсаш с Хънтър.

- Стига, та ние сме най - добри приятелки от трети клас. Глупаво е да прекратим приятелство от си за това.

- Аз ти казах какво може да направиш. - не я разбирам. В един момент ми се сърди, а друг - не.

- Добре. - запътих се да си тръгвам.

- Не, бе шегувах се. Наясно съм, че е глупаво и съжалявам за... Наясно си. Не ти се сърдя. Надявам се и ти на мен да не се. Обещахме си да не се караме за момче, когато бяхме по - малки. Не че сме много големи.

- Значи все пак си се влюбила в някой друг?

- Не. - погледнах Ния с подозрителен поглед, чрез който тя разбра, че я познавам прекалено добре. - Добре, да.

- О, момчето без гадже. - обади се един смотаняк.

- Я, малъквай! - казах аз.

- Имам гадже. - излъга Ния.

- Така ли? Кой?

- Хари Стайлс. - отговори подигравателно Ния и го хвърли във въздуха с телекинезата си. Беше смешно, едвам се сдържах да не се разсмея, но все пак я погледнах накриво. - Спокойно, никой няма да повярва на историята му.

- Не разбирам защо е такъв проблем да си нямаш приятел. - отклонихме темата.

- Лесно ти е да го кажеш. Ти си имаш. Ще разбереш колко цениш някой чак след като го загубиш.

- Може ли във фантазиите ти Хънтър да не умира?

Ния се засмя. Обичай нейния нежен смях. Не, бях влюбена в него! Пасвате си идеално с нежните черти на лицето ѝ. Единственото нещо, което я делеше от съвсем мило и сладко момиче, бе фактът, че подмятания момчета с телекенеза. Никой не знаеше какво се крие зад тези прекрасни нежни кафяви очи и ангелска усмивка.

- И ти отново не ме слушаш. - трябва да започна да слушам какви ми ги дрънкат хората.

- Да, но ако може недей да повтаряш.

Ния се опита да се направи на ядосана, но не успя да скрие усмивката си.

- За какво си говорите? - намеси се Хънтър в разговора ни с лека усмивка.