Да си играеш с огъня

Използват ме за климатик

На сутринта Джас ме събуди.

- Ти полудя ли? Виж колко е часа! Шест сутринта. Кой става толкова рано? Никой. Само откачалките.

- Идвай!

- Моля те, кажи ми, че няма да ставам токова рано.

- Ако тестовете минат както трябва ще ставаш един час по - късно. Ела!

- Пак ли тестове?

Отново бях в оная стая с масата, стола, онзи идиот, който подпалих и публиката ми.

- Какво трябва да направя този път?

- Виждаш ли ето това дете там? - посочи той едно момче почти без коса.

Искаше ми се да му отговоря "Ми не, пирокинезата ме прави сляпа", но имах желание да спя поне още един час. Много гадно бяха измислили правилата.

- Да.

- Това е Дженифър и владее психокинеза. Ще увеличава гнева ти и ще видим колко добре владееш силите си, когато си ядосана. От теб се изисква да останеш спокойна и да не палиш нищо.

Не бих си кръстила детето Дженифър особено, ако е момче, но има всякакви хора по света. Усетихте ли как веднага започна да използва думите, на които аз ги научих? Момченцето с женското име дойде ми взе стола, на който седях, за да седне той.

- Случайно да ти направи впечатление, че аз седях на стола?

Той само ме погледна злобно. Ах, тия хора. Не могат ли да си използват устата? Аз седнах на масата. Дженифър се взря в мен и усетих как започнах да се ядосвам. Просто трябваше да не паля нищо. Значи да не се концентрирам... Добре. Както винаги успявах да го правя в час по математика и то с лекота.

За един момент запалих малко от ъгълчето на масата, но бързо спрях огъня. Реших да не мисля за силите на детето, а за името му. Изведнъж просто избухнах в смях. Детето се стресна от мен и ми стана още по - смешно.

- Какво ѝ правиш? - попита онзи дето подпалих наскоро.

- Нищо. - изплашено отвърна детето.

Да, смях се на факта, че се казва Дженифър, а е момче. Пак сега усетих колко съм възпитана.

- Поне не запали нищо. - опита се да оправи ситуацията Джас.

Заболяха ме корема и устата да се смея, затова спрях. Не точно спрях. Продължавах да се усмихвам.