Да си играеш с огъня

Брат ми обича да разваля сериозни моменти

Исках да се гръмна. Не, исках да гръмна Ния. Какви ги върши? Никога не се е държала така. Седях в леглото си с изгорял лист хартия, който учудващо не беше на пепел, до мен. Беше късно, майка ми очакваше вече да съм заспала. Както винаги обаче, аз и брат ми бяхме будни.

Хънтър влезна в стаята ми през прозореца. Все още не доумявах как го прави. Не използва вратата. Предполагам използваше силите си, защото стята ми бе на втория етаж. (Мисля, че съм ви го споменавала, но все пак ако сте забравили.)

- Ти ли го направи? - попита Хънтър сочейки изгорелия лист хартия.

- Здравей и на теб. Какво правиш тук?

- Ами... - чуха се сирени от полицейски коли.

- Какво? Кажи ми, че не те гонят ченгета!

- Ченгета? Това е друга дума за полицаи, нали?

- Аха.

- Значи да.

- Би ли ми отговорил на един въпрос?

- Да, стига да не е свързан с полицията.

- Ааа... Изневеряваш ли ми?

- ... Какво? Ъм.. Би ли ми казала какво означава това? - попита Хънтър леко засрамен .

- Да излизаш с двама човека едновремено.

- Още ли ревнуваш?

- Да или не?

- Разбира се, че не. Не бих го направил.

Някой отвори вратата на стаята ми. Надявах се да не е майка ми, защото нямах обяснение този път какво прави Хънтър тук. За мое щастие беше брат ми.

- О, драма! - възкликна Лукас.

- Разкарай се! - казах раздразнено аз.

- Ама ти и брат ти видимо се обичате. - каза саркастично Хънтър.

- Какво искаш? - попитах брат ми.

- Да те дразня ми е предостатъчно.

Тъкмо щях да го обидя и се сетих, че малко прекалявам с тея мои плъхове, затова не казах нищо. Брат ми най - накрая реши да излезе от стаята ми.

- Знам какво иска Ния. Ти също знаеш. - казах.

- Наясно си, че искам да имам приятели, нали?

- И уважавам решението ти, просто...

- Просто ревнуваш. - каза ядосано Хънтър и скочи през прозореца.

Да, ревнувах. Страхувах се да загубя Хънтър. Ето, казах го!