Да си играеш с огъня

Господина по математика ме затапи

Ния и Хънтър се сближаваха все повече и повече. Плашеше ме. Вярвах на Хънтър, но имах лошо предчувствие. Днес той не беше на училище.

- Да си виждала Хънтър? - попитах Ния.

- Не, вероятно се чуди как да скъса с теб. - отвърна тя и седна на един чин.

И аз седнах на някъкъв чин. Исках да съм на един от последните, но за съжаление всички от последната редица бяха заети. Там винаги е купон. Поне не бях най - на зле. Първите чинове. Аз седнах на един от предпоследните. Господина по математика влезна в стаята и мъчителния час започна.

Не можах да се средоточа върху това, което говореше учителя. Не е като изобщо някога да съм успявала, но този път ме тревожеше една мисъл. Дали Хънтър е добре? Вчера вечерта го преследваха полицаи. Ами ако го бяха заловили? Боже, ако сега е в затвора? Не можа, нали? Непълнолетен е. Дано да беше добре.

- Тейла, смяташ ли да отговориш на въпроса? - попита господина?

Аз едвам знаех на кой свят се намирам. За какъв въпрос изобщо ми говореше господина?

- Не знам отговора. - казах аз.

- Какъв беше въпроса?

- Забравихте ли?

- За разлика от теб поне съм го чул.- затапи ме господина. - Двойка.

Каквото и да правя този дявол пак ще ми пише двойка. С него съм се отказала отдавна. За жалост му беше рано да се пенсионира. Изглежда на около четиридесет години. Да не и по - малко.

Телефона ми звънна.

- Кой не си е спрял звука на телефона? - попита господина, готов да напише още една двойка.

- Може ли да вдигна?

- Не.

- Майка ми е. Моля ви! - не беше тя. След като ме интересуваше толкова много, чак да помоля . Беше непознат номер, но вероятно бе Хънтър. Трябва да си запиша номера му.

- Не ме интересува кой е. Остави телефона !

Излязох в коридора и вдигнах.

- Ало?

- Тейла, нали помниш, че ме гонят полицаи? Е, вече не. Заловиха ме.

- В затвора ли си?

- Не, как иначе си говорим по телефона? Намериха ме. Явно се изследвали за отпечатъци от пръсти и са разбрали, че съм аз.

- Какво смяташ да правиш?

- Аз и Луна имаме план. Ти просто недей да се тревожиш за мен. - каза той и затвори.

Дано плана им да беше добър, че иначе... не ми се мисли. Точно преди да се върна в класната стая и звънеца удари.