Да си играеш с огъня

Избягах от лабораторията с помощта на Луна и Хънтър

Дали ми харесваше тук? Имаше какво да се иска. Исках ли да се върна вкъщи? Не много. Единственото, което ми липсваше беше Ния. Е, може би и просторната ми стая и телефона. Ясно беше, че Нетфликс повече няма да гледам, защото и лаптоп нямах.

Добре де, може би имаше какво да се желае и то не малко, но и тук имах хора, които ме подкрепят. Запознах с момиче Луна. Забравих да спомена. Беше мила. Имаше прокъсани джинси, сива тениска, начупена руса коса и много светло кафеви очи. Поне така я видях. Биокинетичните хора могат да се видоизменят.

Малко беше жалко това, че от толкова много деца в тази лаборатория аз разговарям и познавам само двама, но признавам си беше в мой стил.

Имах чувството, че не съм се къпала от сто години. А дрехите ми... Няма да коментирам за тях. Хубавата ми червена блуза вече е сиво-кафява с малко червено по нея. Вероятно си задавате въпроса "Къде ходя до тоалетна? ".Там има тоалетни. И са доста модерни и лъскави.

Та, въпреки че ми харесваше тук, осещах, че просто не е същото. Май се досещате накъде бия. Имаше хора, които ми липсваха. Всъщност само Ния. Обаче знаех, че ако избягам Хънтър и Джас ще ми липсват. Нямах идея как да постъпя. А и само едно дете е избягало от лабораторията. След което са го убили.

Тук се чувствах като марионетка. Ставаш, тестове и лягаш. И пак. Е, за мен имаше и тук-таме някоя беля, ама просто нямаше как. Все пак съм аз.

- Няма начин. Ще умрем. И двамата! - каза Хънтър след като му предложих да избягаме заедно. - Забрави ли колко деца са язбягали от тук и какво е станало с него след това?

- Не съм, но това място изобщо не ми харесва.

- Нормално. Това е лаборатория. Не пет звезден хотел.

- Сериозно ли смяташ да прекараш остатъка от живота си тук?

- По - добре е да прекарам остатъка от живота си тук отколкото да умра.

- Няма да умрем.

- Пращаш ни на самоубийствена мисия. - Хънтър се замисли, но после се съгласи. - Добре. Няма да те оставя да умреш сама, но взимаме и Луна.

- Няма проблем.

- Днес вечерта. Към един, когато всички други деца са заспали, а работниците - уморени. Пред стаята, където гонихме мишки.

Както се оговорихме в един се срещнахме. Луна също беше там. Вероятно си я спомняте. Момичето с биокинезата.