Да си играеш с огъня

Лице в лице с още един от лабораторията

Вкъщи майка ми и онзи, който ми се води баща се караха за нещо у нас. Сега всичко беше в мойте ръце. Вече трябваше да дразня майка ми сама. На всичкото отгоре и баща ми трябва да дразня. За какво обаче съм родена?

- За какво се карате?

- Тейла, не се на седем години. Излез от стаята!

- Не, обичам драма и каранци.

- Тейла, чу майка си.

- Да, а ти чу мен. Оставам тук. Все пак и аз живея в тази къща.

На вратата се почука. Майка ми отиде и отвори. Явно беше забравила за "серийния убиец". Всъщност, като се замисля целия град беше забравил за него.

- Търся Тейла Моргън. До колкото знам живее тук. - О, не. Помня как завърши миналия път. Няма да отида в лабораторията за втори път.

- Кой сте вие.

- От полицията. Къде е тя? - не ми се вярваше да е полицай. Той явно и Джас се бе представил за ченге, но не беше.

- За какво ви е? Какво е направила?

- Тук ли е или не?

- Ами, ту...- мъжът я будна и влезе в къщата.

Той ме погледна и подло ми се усмихна. Какво да правя? Не мога да използвам силите си. Най - малкото ще останем да живеем на улицата. Или в някой кашон до казана. Родителите ми не знаят са силите ми. Няма нужда да разбират. Сетих се. Погледнах го право в очите, всякаш играем на онази игра, в която първия миналото губи. Повишавах телесната му температура. За мое щастие не можеше да мръдне, защото му прилошаваше. Лошото беше, че забравих каква беше бройката на хората, които съм убила. Той припадна.

- Мамо, чичкото припадна. - опитах се да се направя на невинна.

- Какво? Викни бърза помощ! Не, недей! Аз ще звънна.

- Откараха го в болницата. Според мен нямаше спасение за него.

Отидох в стаята си и се надяват повече да не идват от лабораторията за мен.

Бях се излезнала на леглото и моята другарка Лилит ме посети отново.

- Изглеждаш щастлива.

- Един от малкото хора, които се радвам, че ще умрат.

- Знаеш, че той ще и оживее, нали?

- Не, защо да оживее?

- Ако щеше да умре, щях да те посетя. Аз или някое друго банши.

- О, да. Логично е.

- Да, понякога трябва да си използваш мозъка. - много ме радваше гласа на Лилит. Дори и да ме обиди бих се радвала. От нейната уста всичко звучи толкова нежно, мило и сладко.