Да си играеш с огъня

Хенрик лъжеца

За разлика от всички останали майка ми не спираше да мисли за Лукас. Учудващо, баща ми беше тъжен също. Не колкото майка ми, но все пак беше тъжен.

Странно ли бе, че почти не познавах баща си, а го мразех? От както той си е у дома седя вкъщи доста по - малко. Не се чувствам комфортно около него. Дори и в момемта бях навън заедно с Ния.

- Искаш да ми кажеш, че познаваш Хенрик? - недоумяваше Ния.

- Не, аз не го, но Хънтър - да. Заедно са в един клас. - обясних ѝ аз.

- Приемаш го твърде насериозно. Не го харесвам просто изглежда готино. - Ния видя, че не може да ме излъже. - Добре, да. Може би малко.

Телефона ми звънна. Отново беше непознат номер, но вече бях наясно кой е. Да, още не съм си записала номера на Хънтър в телефона.

- Не е като да не знам защо правиш всичко това и искам да ти кажа, че прекаляваш с твоята ревност, но кажи ми дали искаш да кажа дойдем с Хенрик при вас, Ния да се запознае с него.

- Да, елате. В парка сме. - казах аз и затворих.

Не след дълго Хънтър и Хенрик дойдоха при нас. Има ли нужда да споменавам, че Хънтър беше като буреносен облак. Чак пък толкова ли да мразеше Хенрик?

Ния ми хвърли онзи радостен женски поглед.

- Ти предполагам си Ния. Хънтър ми разказвал за теб. Не много, не е един от най - разговорливите.

- Говоря доста, просто покрай хората, които харесвам. - измърмори Хънтър.

- Да, аз съм. Ти си Хенрик, нали?

- Мхм.

Ния и Хенрик се заговориха. Аз стоях до Хънтър ѝ ги гледах. От време на време Ния ме поглеждаше. Беше се изчервила. Едвам не се разсмях.

- Какъв ти е проблема с Рапунцел?- попитах тихо.

- Не си падам по надути, руси принцеси.

- Ние с Хънтър ще ви оставим... Насаме. - съобщих аз. Ния беше готова да ме убие като чу това.

Седнахме на една пейка в парка. Учудващо, нали?

- Как вървят нещата у вас? - попита загрижено Хънтър.

- Мама не може да при живее загубата на Лукас, а баща ми ме изнервя само със съществуването му.

- Карат ли се много?

- Не, даже изобщо. Канят се да живеят заедно отново.

- Това супер.

- Не, не е. Ще трябва да живея с баща ми.

- Поне имаш шанс да изгладите отношенията си.

- Ама аз не искам. Не го искам у нас. Чувствам се чудесно без него.

- Дай му шанс! Може пък да си допаднете.

- Не.

- Много си ината. Нищо няма да стане, ако му дадеш един шанс. Само един.

- Няма да ме убедиш.

- Е, поне опитах. - каза той и ме целуна.

Защо ме целуваше толкова рядко? Когато го прави всякаш времето спира. Уникално е. Боя се, че няма точни думи, с които да ви опиша как се чувствам, когато ме целуне. Или поне аз не знам такива думи.

Ния дойде. Още един буреносен облак...

- Има си приятелка. - обясни тя, преди да сме попитали.

- Не, няма си. - съобщи Хънтър. - Излъгал те е.

- Откъде знаеш? - попитах аз.

- И от него ли ревнуват? - подигра ме Хънтър.

- Много забавно. - казах саркастично аз. - Ако наистина те е излъгал е голям гадаяр. По - добре да го оставиш.

Хънтър ме погледна всякаш ми казваше "Казах ти".