Да си играеш с огъня

Сега разбирам защо Ния харесва Хънтър

Честно, изобщо не исках да ходя на бала и да се излагам, но не исках да отказвам на Хънтър.

В гардероба ми рокля няма, затова се наложи да си купя някоя. Косата ми падна от цените. Както и да е. Харесах си една червена.

Естествено, че освен рокля трябваше да взема и някакви малко по - елегантни обувки. Не можело да отида с рокля и маратонки. Поне майка ми не ми даде. Да, казах ѝ за бала. За мое щастие нямаше да харча пари и за обувки, които ще сложа само веднъж в живота ми, защото вкъщи имаше някакви токчета.

Мисля, че забравих да спомена - Тъпия бал беше днес вечерта. Всъщност ако трябва да съм точна е след час и половина.

За прическа исках просто да си пусна косата, но отново майка ми не даде.

Чувствах се като Дисни принцеса, обаче за съжаление не танцувам като такава.

Когато видях Хънтър... Изглеждаше уникално!

Танците се състояха в физкултурният салон, който беше огромен. Бях учудена колко много ученици бяха дошли на бала. Дори и Ния беше там.

- Тейла, изглеждаш... удивително.

- Изглеждам като на циганска сватба.

- Ти си най - красивата циганка, която съм виждал.

- Значи не си виждал много такива.

Повечето време от бала прекарахме в шеги и смях, но на последният танц Хънтър ми предложи да танцуваме. Познайте какъв беше танца. Валс.

- Нямам идея как се танцува.

- Просто следваш това, което аз правя, хайде! - подкани ме той.

- Знаеш как се танцува валс?

- Разбира се, майка ми ме научи когато бях на шест или седем години.

"Следвай това, което аз правя. " Изобщо не беше толкова прост танца. То наляво, то надясно, назад... Абе сложна му работа. Не е за такива като мен.

- Няма да правим часта, в която се целуват! - мисля, че имаше такава.

- Имаш предвид края?

- Няма да го правим. Иначе от циганска сватба ще стане на цигански огън.

- Добре шефе. Няма. И аз не държа да я правим.

За Хънтър не знам, но аз не бях фен на алкохола, затова не пих изобщо. 

- Беше хубаво. - каза Хънтър когато танците свършиха.

- Ммм... Да. Не беше зле.

Дами и господа за пръв път от сто години някое момче да го направи. Хънтър ме прегърна. Да ме прегръща някой не се бе случвало от както бях в детската.

- Ъм... Да те изпратя ли? - попита Хънтър.

- Не. Отивай да се издържаш финансово.

- Много забавно, Тей.

Усещах, че не е редно да излизам с него. Ния го харесва, а и е убиец. Защо винаги харесвах психопата в филмите? Трябваше да се успокоя. Една прегръдка не означава нищо, нали? Е, може би малко го харесвах. Може би. Все пак той е мил с мен. Единственото момче, което се държи добре с мен е.