Да си играеш с огъня

Мисля,че Ния харесва Хънтър

Когато отидох на училище разказах за всичко на Ния.

Звънеца би. Влезнах в класната стая и имах математика. Започнах да обмислям дали да не се върна отново в лабораторията.

- А, Тейла. Върнала си се на училище! - учуди се господина . - Хайде, ела да решиш една задача.

Още не бях седнала на чина си и вече имаше да решавам задача по математика. Отново задачата ми беше с много букви... Какво трябваше да я правя тая задача? Да я римувам ли?

- Сядай! - явно само от началото на уравнението, което тръгнах да пиша, господина видя, че нищо не знам. - За нищо не ставаш.

Ако си мисли, че не знам това...

Седнах на един чин от втората редица. Всичко ми беше толкова странно. Всякаш бях за първи път там.

Все едно още си бях в лабораторията. Класните стаи са с бели стени, правиш тестове, има човек, който ти казва какво да правиш и има деца. Само дето тук не всички се подчиняваха. Даже почти никой.

Докато господина говореше нещо на китайски Ния ми подхвърли хартийки. На нея пишеше " Онзи Хънтър изглежда готино " .

Обърнах листчето, написах "Харесваш ли го? " и го върнах на Ния. Не след дълго отново получих листче. Нямаше нужда да го поглеждам. Ако пишеше "Не. Просото беше хубав" значи не иска да ми каже, че го харесва, но го. А ако пишеше "Да " или "Малко" значи е лудо влюбена в него. 

Господина ни погледна строго. Както онзи от лаборатория, когато с Хънтър му казахме, че гоним мишки .

- Тейла, повтори какво казах! - нареди господина.

- Съжалявам господине, но - реших да кажа истината, но истинското ми аз се обади. - не говоря китайски.

- Ми като не говориш - двойка.

- То ако само с една двойка се учеше нов език досега да съм изучила всички езици перфектно. - Не изкарвах чак толкова двойки. Не ме слушайте какви ги дрънкам. Винаги съм се въртяла около четворката освен по литература. Там винаги са шестици и петици. Не, че се хваля.