Да си играеш с огъня

Погребението на Лукас

- Идваш ли? - попита майка ми докато си седях в стаята си. Мисля, че ви дължа обяснение. Погребението на Лукас.

- Не.

- Как така не? Това е погребението на брат ти.

- Казах не. Искаш ли да ти го кажа и на китайски? - осъзнах, че нямам никаква идея как е "не" на китайски. - Еми, не мога да ти го кажа, но няма да идвам.

Майка ми излезе от стаята. Не исках да идвам. Всички мислеха, че аз съм го убила. Да, знам, че сега ще бъдат сигурни на сто процента, че съм аз, защото не съм дошла на погребението, но не обичам да бъда по чужда преценка и без това.

След малко чух как майка ми и баща ми излизаха. След около петнадесет минути на вратата се почука.

- Който и да си - изчезвай. Не искам гости. - каза аз.

- Лошо. - каза Хънтър, който вече бе в стаята ми. - Ще се наложи ме из търпиш малко.

- Какво правиш тук? Не си ли на погребението на брат ми?

- Не, предположите, че и ти няма да си. Оказах се прав.

- Защо не си там?

- Защото, ако всички освен теб присъстват веднага ще помислят, че ти си убила Лукас, а ако и мен ме няма поне заподозрените ще са двама. Били ми обяснила само защо всички мислят, че е бил убит, а не, че е умрял от нещо друго? Така де, ако темата ти е удобна...

- Да, няма проблем. Лукас е направил нещо с крикокинеза върху себе си, обаче лекарите смятат, че е било извършено убийство, защото те няма как да си обяснят това. Тялото на Лукас не е понесли напрежението следователно е умрял без никакви следи от рано по себе си и докторите смятат, че е бил отровен.

- От сестра му? Стига, истината е по - реално от това.

- Всички от града знаят да отношенията ни един към друг.

- И все пак ти си му сестра. Не вярвам изобщо да си планирала да го убиеш. Да, може да се карате, но то просто не е възможно да не се.

- Имам чувството, че дори и родителите ми вярват, че съм го убила аз. - Хънтър ме изгледа с тревожен поглед. - Хей, споко, ще бъдем двойка серийни убийци.

- Хах, звучи добре... Виж, ако те обвинят или нещо мога аз да кажа, че съм го направил.

- Глупости. Не, няма да поемат вината.

- Какво значи "да поемам вината"? Ако не аз, ще го направиш ти, а аз ме искам.

- Но ти нямаш нищо общо с това.

- А ти с какво си виновна, че тялото на брат ти не е понесло напрежението?

- Защото аз  го "обучавах", ако мога да го на река така. Ако не му бях помогнала нямаше да знае как да започне и нямаше да направи нищо. Следователно нямаше да прави никаква магия и тялото му нямаше да е под напрежение.

- Ти не си знаела.

- Да, но го направих.

- Тейла! - Хънтър явно се беше ядосал. - Ти не си виновна. Искала си да ми помогнеш. - той се опита да се успокой. - Виж, ти си просто човек. И то, по - скоро дете. На тринадесет си. Нормално е да правиш грешки дори и да са с фатални последици, но този път ти не си виновна. Да, имаш общо, но той е искал да му помогнеш и ти си го направила. Няма нищо нередно в това.

- Но... - опитах се да кажа нещо, но Хънтър ме пекъсна

- Не, не си виновна. Край на темата. - Аз го прегърнах. Бях готова да се разполача. Да, с брат ми не се обичаме особено много, но пък Хънтър имаше право - той ми е брат. Той явно забеляза, че бях готова да се разрева, но не исках и каза: - Нормално е да покажеш емоции, нали знаеш?

- Благодаря, че си до мен въпреки всичко.

- Е, какво да правя? Ти ме прекриваше когато ад убивах. Сега е мой ред.

Спрях да го прегръщам.

- Гадняр. - той само се усмихна, всякак му направих комплимент.