Звъннах на звънеца на врата ни. Майка ми ми отключи и ме прегърна. Аз на нейно място не бих го направила. Миришех ужасно. Тя се просълзи. Не бях сигурна дали беше от силната ужасна миризма, която излизаше от мен или защото ѝ липсвах.
Влезнах вкъщи и се изкъпах. Най - накрая си взех душ. Може би не съм го правила от около седмица. Чак сега се замислих, че Хънтър не се е къпал от седем години. Странно. Той не изобщо не миришеш зле. Сигурно е използвал дезсдората на някой от работниците.
Облякох се с чисти дрехи и се запътих към хола при мама. По стълбите се блъснах с брат ми. Аз малко го забравих него...
- Тейла?
Как се казваше? А, да - Лукас.
- Да?
- Къде беше?
Тайно се надявах никой да не ме пита с изключение на Ния. На нея преспокойно можех да ѝ разкажа, но на Лукас и на мама...
- Някъде... Никъде.
- Някъде или Никъде?
- Не те засяга.
Тъкмо щях да слеза на долния етаж, но се сетих, че ще ме очаква същия въпрос. Върнах се в стаята ми.
Най - накрая! Интернет, лаптоп, телефон и голяма стая. Гадното беше, че от утре съм на училище.
YOU ARE READING
Да си играеш с огъня
Teen FictionОбзалагам се, че не знаете какво означава думата "пирокинеза". Това е психическа сподобност, позволяваща на човек да създава и контролира огъня с ума. Тейла Моргън е една от надарените с тази способност. В началото тя приема всичко това за игра, но...
