Да си играеш с огъня

Защо да не ядосаме Тейла до краен предел? Звучи забавно!

Имах час по история, ако не се лъжех. Имах по - важни неща да мисля от това, кои са първите автори на театрални пиеси. Може би избора трябваше да направи Хънтър. Нямах идея как да постъпя. Не исках да губя нито единия, нито другия.

Ния ми писа по време на часа. Само Ви моля да не казвате на учителя ми. Беше ми написала: "Виж, не искам да заставам между вас двамата. Да, харесвам го, но дори и да го отрежеш, заради мен, каква файда, че ще ме хареса? "
Това означаваше ли, че не трябва да избирам между двамата?

- Тей, не ти се сърдя. - каза Ния през междучасието. - Глупаво е да ти се сърдя за такива неща. Съжелявам. Просто... Дори нямам извинение.

- Не, напълно те разбирам.

- Не искам да заставам между вас двамата. Изглеждате сладки заедно.

- Какво? Не. С него не сме заедно. Просто отидохме на бала.

Ния си повдигна едната вежда. Трябва да си извънземно, че да го направиш това. Все не доумявах как хората го правят.

- Не съм глупава, Тейла. Всяка една връзка започва от "просто приятели".

- Различно е.

- Винаги е така. Накарал те е да отидеш на бал. Танци и роки. Дори и аз не мога да те накарам.

Това, че аз го харесвах е едно, но той нямаше чувства към мен. Отидохме на танците само като приятели.

След няколко секунди по коридора мина едно момче, което ми се стори познато. Беше Хънтър. Познах го по белега на лявата ръка. Защо му беше да се записва на училище? Все едно да искаш да си докараш главоболие. Той беше облечен с черно кожено яке, маратонки, сиви дънки и до колкото видях - червена тениска. Косата му беше рошава. Сигурно е изпробвал силите си преди училище. Нещо, което аз спрях да правя. Ако случайно сте забравили, Хънтър бе аерокинетичен. Имаше контрол над въздушните маси.

Ния ми беше говорела някакви неща през всичкото това време, а аз мислех за Хънтър. Ужасна приятелка съм, знам.

- Слушаш ли ме какво изобщо ти говоря? - попита изведнъж Ния.

- Ъм... Не. - отговорих аз.

Ния тръгна на някъде. Вероятно отиваше в час. Последвах примера ѝ. Не исках поредното отсъствие.

След като свърши и последният час се надявах да видя Хънтър и да поговоря с него, но това така и не стана. Вместо да се прибера отидох в гората. Нямаше да използвам магията си. Чувствах се ужасно, когато го правех. Бях там, защото бе тихо. Не можете да отречете, че сред природата е успокояващо. Чувствах се себе си.