Да си играеш с огъня

Рижави злодеи не съществуват

И така отново се върнах в лабораторията. Бях в друга стая, която всъщност изглеждашо по абсолютно същия начин, просто имах да катера един етаж повече. Бях и с друг отговорник. Чарълс Грейсън. Ревеше ми се, че не бях отново с Джас.

- Почивай. Утре имаш да правиш тест. - каза Чарлс и ме остави самичка в новата ми стаята.

Не бях уморена. Не исках да почивам. Исках да видя Джас. Пообиколих малко. Най - накрая го намерих. Беше пред онази стая, в която правеха така наречените "тестове" с децата тук. Трябваше първо там да го търся. Колко съм глупава.

Той само ме погледна и ми се усмихна. Що за неуважене! Нямаше ли са дойде да ме гушне? Или поне да дойде да ми каже здравей? Вярно, аз избягах ама все пак. Кръстосах ръце и го погледнах мрачно, за да види, че му се сърдя. Отне му доста време да забележи,но все пак го направи. Опита се да скрие факта, че му бе смешно, но не успя. Дойде при мен. Най - накрая!

- Ерика! Радвам се да те видя отново.

- И аз теб. Само дето... Тейла.

- Вярно бе! Съжелявам.

- Няма проблем. Ерика повече ми харесва от Тейла. Абе, да те питам. Ти близък ли си с шефът ви?

- Защо питаш?

- Да или не? - насроях аз.

- Приятели сме, но едва ли идеята ти ще ми хареса.

- Стаята ми е един етаж по - нагоре от преди. Имам да катеря цял един етаж повече.

- Ще свикнеш.

- Ама и отговорника ми е друг! - тропнах с крак аз.

- Нали не очакваше пак да си с мен?

- Всъщност тайно се надявах да не се връщам отново тук и не съм мислила особено много по този въпрос.

- Не мога да отговарям и за теб. Нали ти обясних как става. Вече отговарям за друго дете.

- Нямаш грижи, мога да го убия и готово.

- Тейла, без да убиваш никой от лабораторията, ясно.

- Е, то вече малко късно ама...добре.

- Защо ли не се учудвам?

- А, този Грейсън добър ли е? Изглежда ми скучен, ама строг ли е?

- Ако ти кажа наистина ще изпържиш детето, за което отговарям.

Едно рижаво момче излезе от стаята и дойде при нас.

- Как мина, хлапе? - попита го Джас.

- Ммм...Бива.

- Тей, това е Итън. Детето, за което отговарям. - запозна ме Джас.

- Значи ти си Тей. Приятно ми е.

- Да и на мен, но името ми е Тейла.

- Моя грешка. - каза Итън.- Нова ли си тук?

- Не точно. Избягах преди известно време, но пак ме хванаха. Ти?

- От две седмици.

- Ясно. Сили?

- Раздвижвам водата по своя воля. Хидрокинеза.

- Супер.

- Ти какви сили имаш?

- Пирокинеза. Контрол над огъня.

- Тейла! - провикна се Чарълс. - Да съм казал, че може да говориш с други деца?

- Не си го забранил. - казах аз.

- Ужас, ти си с Грейсън. Успех. Ще ти съсипе нервичките.

- Той моите или аз неговите?

Червенокоското само се усмихна. Той имаше сиви очи, натрапчиви лунички, изглеждаше горе - долу на моите години.
Имаше леко плалеща усмивка. Първоначално имах предчувствието, че не е особено мил, но рижавата коса и луничките му придаваха доста нежен вид и предчувствието бързо намаля. Все пак рижав злодей не съм виждала, с изключение на онази плашеща играчка от страшният филм "Chucky". Ама пък това е играчка, затова не се брой!