Попаднах на един малък проблем. Нямало как да се върна вкъщи. Родителите ми звъннаха на полиция, която ме арестува. Няма как да се върна у дома. Пак ще звъннат на полицията и пак ще ме отведат в глупавата лаборатория.
Луна и Итън ме прегърнаха за довиждане и поеха по своя път.
Аз просто погледнах към вкъщи с насълзени очи. Една фигура ми се изпречи. Застана пред къщата на родителите и не след дълго се затича към мен.
- Тейла! Толкова се радвам да те видя! - каза Хънтър с усмивка до уши. - Разбрах какво е станало. Толкова съжелявам за това с родителите ти. Не мога да повярвам, че са ти сторили това.
- Вече съм добре. Радвам се, че ме помниш.
- Нямаше те около ден. Разбира се, че ще те помня.
- Да, но... Не знам.
- Нали не си си помислила, че ще те зарежа и ще тръгна с Ния?
- Не. Изобщо.
- Хах, да... Почти ти се вързах.
- Обичам те, Хънтър.
- Знам. Кой би устоял на моя чар? - рече той и ме целуна но челото. - Ако няма къде да спиш, може да дойдеш у нас. Нямам проблем.
- Не, ще се оправя. Не искам да те притеснявам.
- По - сигурно ще ми е, като знам, че ще имаш подслон над главата.
- Е, аз и да спя на някоя спирка пак ще имам подслон над главата.
Мда, все пак отседнах при него.
Три дена минаха бързо и доста добре. Без абсолютно никакви проблеми. Струваше ми се малко странно толкова дни подред живота ми да е хубав. Вероятно съвсем скоро нещо лошо беше да ме сполети.
На вратата на къщата на Хънтър се почука.
- Аз ще отворя. - съобщих аз на Хънтър.
Както казах - отворих вратата. На нея седеше рижавия ми приятел Итън. Той държеше нож. Добре... Дано да е дошъл да ни нареже по парче торта.
- Итън? Какво правиш тук с този нож?
- Дойдох да изпълня последния си тест, Тейла.
- Супер, дано да е да се опиташ да накълцаш водата.
Мигновенно съжялих за думите си. Той вдигна ножа срещу мен. Мисля, че се опитваше да ме убие. Или му изглеждах като торта..
Нажежих ножа до такава температура, че Итън го изпусна от ръката си. Тъкмо си помислих, че всичко бе свършило и той изкара пистолет. Откъде го беше взел? Има ли разрешително за него?
YOU ARE READING
Да си играеш с огъня
Teen FictionОбзалагам се, че не знаете какво означава думата "пирокинеза". Това е психическа сподобност, позволяваща на човек да създава и контролира огъня с ума. Тейла Моргън е една от надарените с тази способност. В началото тя приема всичко това за игра, но...