Да си играеш с огъня

Рапунцел в мъжка версия

Ния беше доста странна личност. Винаги прощаваше, но ако сега я питате нещо, което някой ѝ е направил тя ще ви го разкаже всякаш се бе вчера, дори и да е било преди десет години. На всичкото отгоре в повечето случай отмъщаваше. Имах чувството, че причината тя да не ми се сърди повече, бе фактът, че се е влюбила в някой друг.

Да не говорим, че постоянно ми споменаваше за някакъв Хенрик. Вероятно се досещате накъде бия. Момчето не иглеждашр лошо или поне на снимките в Instagram. Беше с руса коса, тъмно кафяви очи и лунички. На живо все още не съм го виждала.

Седях на чина си. Отново бях на училище. И отново имам час по математика. Много ме дразнеше как всички обвинявана мен, че съм убила брат си първия ден, а вече никой не го споменава. Всякал никога не е съществувал. Дори и приятелката му, Нора, нищо не казваше за него. Засичаме се няколко пъти по коридора и се заговаряхме, но нито изглеждаше тъжна, нито искаше да говорим за Лукас.

Когато часът свърши отидох до Ния. Трябваше да поговоря с някой относно Лукас, не защото имах нужда от нечие рамо. Просто исках да се убедя, че не съм единствената, която го помни и е тъжно за него.

- Не мислиш ли, че е малко странно как никой не споменава или тъгува за Лукас? - попитах аз.

- Не, дори и ти не го правиш.

- Не означава, че не ми е гадно за него.

- Да, за другите важи същото.

Отидох в тоалетните. Бях ожъдняла.

Пуснах водата от чешмата и се наведох да пия, но в този момент тя просто стана черна. Стоях и я гледах. Какво ѝ беше станало на тая вода? Да, в училището по принцип не е много хубаво да се пие от водата, защото не е особено чиста, но чак пък да е станала черна... Тогава се появи Лилит.

- Не се притеснявам от водата, но по - добре не пий от нея.

- Да не се притеснявам? Ти виждаш ли я? Да ти купя ли очила?

- Да, чудесно виждам, че е черна. Нормално е, ако аз съм наблизо.

- Защо си тук?

- Виж, обикновено мога да се показвам само нощем под лунна светлина, но ако трябва да предвещавам за нечия смърт мога да излизам без значение дали е ден или не. Когато почине, този, за който съм предупредила и близките му започнат да скърбя или да мислят за него имам право да ги посещавам и денем.

Някой отвори вратата на тоалетните и Лилит мигновено изчезна. Аз влезнах в следващия ми час. Късно се сетих, че бях забравила водата да тече. Е, сигурно все някой ще я спре.

След училище Хънтър дойде у нас да учим.

- По какво ще учим този път? - попита той.

- Не знам? История?

- По - добре не. Математика?

- Категорично не. - твърдо отказах. Няма начин да участва по математика. Последното, което си спомням е как се събираха дроби.

- Добре, няма. Предполагам ще откажеш на всички други предмети, затова давай да учим по история.

Той взе учебника и започна да премества страниците като четеше и задаваше въпросите под урока. Много ме дразнеше, че имаше готови въпроси на уроците. Би било умно да взема да по науча някой, обаче хич не ми се занимава.

- Имаш три верни отговора от двадесет и седем въпроса. - каза той когато приключи. - Трагично.

- Я недей да говориш така! Аз и толкова не очаквах да имам.

- Изобщо отваряла ли си някога този учебник?

- Моля те, кажи ми, че въпроса ти е риторичен!

- По какво друго смяташ да учиш?

- Един учебен предмет на ден не е ли достатъчно?

- Щом си решила.

- Случайно да познаваш някакъв Хенрик с руса коса, тъмни очи и лунички?

- Да, ако говориш за Хенрик Карсън. От моя клас е. Защо?

- Питам. Какво знаеш за него?

- Не особено много. Германец е. Преместил се е тук преди около една година. Не ме кефи особено. Боташче е и се има са готин.

- Случайно да ти е споменавал за момичета?

- Избягвам го. Дразни ме. Защо толкова се интересуваш?

- Ния си хареса една Рапунцел на име Хенрик.