Да си играеш с огъня

Ния се връща на училище

Най - гадния ден от седмицата настъпи. Понеделник. Първата ми мисъл като се събудих беше "Дали брат ми се е прибрал? " , но почти веднага получих отговор, защото "Лабораторен плъх" ми писа. Да, така бях записала брат си в контактите. Беше ми написал " Ще кажеш ли на майка ни, че вече съм тръгнал за училище? " .

Слязох на долния етаж, където беше мама. Бях привлякана от подмамващия аромат на палачинки.

- Къде е Лукас? Обикновено е буден още в пет. - попита майка ми.

- Писа ми, че вече е на училище.

- Добре.

Понеже познавам идиота, с който живея взех и на него няколко палачинки.

Тръгнах на училище. На оградата стоеше Кол. Той имаше прекрасни зелени очи, черна коса и както обикновено облякан с черни дънки, черна тениска и кецове - отново черни.

Та... Отплеснах се. Дадох палачинките на брат ми и отидох в час. През целия ден мислех за Ния. Още не можех да повярвам какво ѝ причиних.

Учудващото беше, че след около 3 седмици Ния се върна на училище. Честно през цялото това време очаквах майка ѝ да звънне на моята, но явно Ния не е казал на майка си, че бях аз. Цялата ѝ лява ръка беше в бинт.

- Здравей. Ния съжалявам. Наистина. Не исках да се случи.

- Спокойно. Не ти се сърдя. Наясно съм, че не си го направила нарочно. Не е лесно да овладееш пирокинезата. - опита се да ме успокой Ния. Да казвам ли, че не ѝ се получи?

- Да... - въпреки, че Ния ми прости и по - скоро изобщо не ми се е сърдила, аз все още изпитвах вина. - Много ли те боли ръката?

- Тей! Стига! Не ти се сърдя.

- А какво каза на майка ти?

- Че е имало пожар в гората и съм се изгорила. Виж, трябва да съм ти благодарна. Една седмица няма да играя физическо.

А, да. Физическото. Беше ми последен час. Ния реши да ни гледа, вместо да си тръгне. Вероятно, за да ми се смее как играя волейбол.

Надявах се да не усложня условията на играта, така, че да не трябва да се пипа топката, защото Ния няма да бъде единствената с рани от изгаряне втора степен.

Аз не направих шоу, но пък Ния - да. Волейболната топка изхвърча към нея и тя вместо да се дръпне реши да я спре във въздуха със телекинезата си. Явно не ѝ беше достатъчно, защото я изпрати с все сила към момчето, което хвърли топката. Тя поне можеше да използва силата си без да наранява хората, но все пак не бях сигурна дали беше добра идея да я използва публично.