Да си играеш с огъня

Дългоочаквания (не чак толкова) момент

- Благодаря, че ме спаси. Щях да се превърна в пепел. - каза Хънтър, когато останахме сами.

- Е, нямах желание да пострадаш. Пък и идеята за бягство бе моя, следователно и последствията са моя отговорност.

Хънтър само леко се усмихна в отговор.

След като настана мълчание в главата ми избухнаха въпроси. Дали ме харесва? Трябва ли да го попитам дали изпитва нещо към мен? Каква беше тази усмивка, която ми даде? Сега ще ме целуне ли? Дали аз ще съм първото му гадже? И други въпроси, които не бяха много уместни, затова няма да ги споменавам...

- Виж... Съжелявам, ако създавам някакви проблеми между теб и приятелката ти. Не съм искал... - извини се Хънтър.

- Проблеми ли? Не.

- Да, чух ви, когато минавах по коридора в училището.

- Тя... Просто ревнува.

- От? Ние дори не излизаме
заедно? - знаех, че това е така, но се изчервих. За съжаление Хънтър го забеляза и му стана смешно. - Някакви недоразумения ли са се получили, Тей?

- И аз ѝ казах, че ние не излизаме, но тя не ми повярва.

- Не звучиш много убедително. - разсмя се отново Хънтър.

- Заклевам се, че ѝ го казах!

Хънтър се загледа в мен, като не спираше да ме гледа в очите с една... Плашеща усмивка и... Момента, който чаках цял ден! Дами и господа Хънтър ме целуна. Няма да откажа аплодисменти. Благодаря!

- Съжелявам, но ще излезне, че си я излъгала. - каза Хънтър, като изобщо не изглеждаше да съжелява.

Той ме изпрати до нас и си тръгна. Някой ден трябва да го поканя у нас за един или повече дни.

За мое щастие най - накрая не бях сама вкъщи. Не беше точно човека, който исках да е тук, но поне не бях сама. Моето главоболие си бе вкъщи - брат ми. И то не сам. С Афродита. Целуваха се в кухнята.

- Можете ли да спрете да "пресъздавате" ,,Титаник" в кухнята и да си налея чаша вода без да гледам това? - нахалствах аз.

- Ти трябва да си Тейла. Лукас ми е разказвал за теб. - така ли беше името на брат ми? Аз защо от няколко дена насам си мисля, че е Люк?

- Да, аз съм. Не мен не ми е разказвал много за теб. Даже и името не ти знам. Освен, ако наистина не се казваш Афродита.

- Името ми е Нора.

- Приятно ми е. - не, че ми беше нужно да се запознаваме.

- Вече се запознахте, но да. Сестра ми - момичето, което никога няма да си хване приятел. - имах чувството, че го каза само за да намекне на факта, че си нямам приятел.

- Не бъди груб. - скара му се Нора.

- Имам си приятел. - гордо заявих аз.

- Нима? Как се казва? - попита събирача на въглища на Дядо Коледа.

- Хънтър.

- Хънтър? - разсмя се Лукас. - Кръстила си фалшивото си гадже Хънтър.

- Да..Не! Истински е!

- И как изглежда?

- Да му звънна ли?

Джуджето помощник на Дядо Коледа с минималната заплата, който дори той бе по - висок от мен, издаде звук подобен на "Мх" в знак на съгласие. Звъннах на Хънтър. Минута по - късно той вече бе тук. Отворих вратата и го поканих. Когато ги запознах Лукас не спираше да гледа белезга на ръцката му.

- Брат, какво ти се е случило с ръката?

- О, нищо работа!

- Значи ти си приятелят на сестра ми?

- Да, ти си брат ѝ. Чувал съм доста за теб, но не и хубави неща.

- От нейната уста няма и да чуеш. - уведоми го Лукас.

Нора само седеше и гледаше брат ми. Още не разбирах тя какво му е харесала, но не разбирах и Хънтър какво ми е харесал, затова не посмях да кажа нищо.