Да си играеш с огъня

Аз съм ревниво олицетворение на кибрит

Седях на леглото си в малката ми мизерна стайчка.

- Идвай! - заповяда Чарълс, веднага като влезе в стаята ми.

- Не искам.

- Не съм питал. - той ме хвана за ръката и ме довлачи до стаята за тестове.

- Какво този път трябва са правя? - попитах веднага аз, когато ялезнах в стаята.

- Имаш една простичка задача. - съобщи някакъв мъж. - Ще запалиш тази свещ, после ще я изгасиш, после пак ще я запалиш и изгасиш.

- Добре, това го мога.

- Но нека да е по интересно. Син огън.

Задачата от доста лесна благодарение на две думи стана невъзможна за мен.

Синия оттенък на пламака се дължи на запалимия въглероден окис, който придава този сянка. Значи...просто трябваше са запаля повече въглероден оксид ли?

Средоточих се върху свещта, запалих я. Опитах се да запаля въглероден оксид, не съм сигурна дали бе възможно. Не учете по химия от мен. Ужасна ученичка съм. Доколкото знам е възможно да се отровиш с въглероден оксид, надявах се аз да не го направя. Постигнах само по - обилем пламък. Или пък не? Пламака стана син! Очаквам си аплодисментите! Изобщо не е лесно. Изгасих я. Така, половината задача бе готова. Трябваше сега само да повторя. Текна ми там малко кръв от носа, ама това не бе важното сега. Успях да запаля свещта отново с лекота и с триста зора пламака стана леки син. Беше по - малко от първия път, но имаше там лек оттенък на синьо, колкото тия от лабораторията да се радват. Предостатъчно бе. Загасих я.

Така ми се искаше някой да ме аплодира или да ми каже "Браво, Тейла! Страхотно се справи!" , никой нищо не каза.

Има ли нужда да споменавам, че се огледах сред "публиката" , за да видя къде е Джас? За жалост не го намерих.

Дали завиждах на червенокоското, че сега той е с Джас, вместо мен? Да и то много. Дразнеше ли ме факта, че Джас дори ми бе объркал името? Да. Какъв извор си правим? Че аз съм ревниво олицетворение на кибрит. 

От носа ми продължаваше да тече кръв. Аз просто избърсах кръвта с ръкав и религии да пообиколя. Не ми се седеше ангел едно място. Особено пък в малка стайчка.

- Къде си мислиш, че отиваш? - попита надменно Чарълс.

- Да пообиколя наоколо. Що питаш?

- Никъде няма да обикаляш!  Връщай се в стаята си!

- Защо?

- Защото аз така казвам.

- И аз трябва да те слушам защото...?

- Защото мога да ти стъжня живота за по - малко от минута.

- Я внимавай какви ми ги приказваш, защото мога да те запаля и убия за по - малко от минута!

- Можеш, но не обичаш да използвал силите си, следователно не ти се иска да го правиш.

- Вече убих няколко от вас. Какво ще е още един?

И все пак, Чарълс бе прав. Не исках да използвам силите си, за да наранявам хората.