Да си играеш с огъня

Ще ходя на училищен бал

Около петнадесет минути се мотаех навън, за да намеря Хънтър. Исках да говоря с него.

- Не знам дали ти се притесняваш, но аз да. Къде смяташ да живееш? - попитах след като го намерих.

- Някъде.

- Няма къде, нали?

- Ще го измисля.

- Защо не ми каза преди да избягаме?

- Защото нямаше да те оставя да избягаш сама. Ще ни търсят с месеци, за да ни убият. Няма да минеш през това сама. Пък и не ми харесваше онова място. Беше като затвор. Виж, ще намеря къде ще живея и как да се издържам финансово.

След около една седмица разбрах как живее Хънтър. Бях потресена. Краде и убива. Аз бих предпочела да съм бездомна отколкото да бъда убийца.

Започнах да го виждам все по - рядко и не след дълго загубихме контакт.

Даваха го и по новините.

- Неизвестен престъпник обикаля града и само чака да залезе слънцето. Когато падне мрака излиза, краде пари и убива. Няколко пъти са го засичали и полицай, но им се е изплъзвал. Според тях убиеца е дете. Пазете се. -  съобщи репортерката по телевизията.

Бях напълно сигурна, че престъпника е Хънтър.

- Тейла, Лукас. От днес няма да излизате вечер. - забрани майка ни.

- Какво? Заради някакво дете престъпник?

- Убил е девет души. Не искам някой от вас двамата да бъде десетата му жертва.

- Мен няма да ме убие. Спокойно. - казах уверено аз. Ами така си беше. Не вярвах точно аз да бъда следващата жертва на Хънтър.

На вратата се почука. Запътих се да отворя и... :
- Недей отвараяй! Не очакваме гости. - каза параноично майка ми.

Да, хайде да не отваряме на никой, заради убиец. Ами ако е Ния или пък Афродита и иска да види гаджето си? Отворих. На вратата седеше Хънтър.

- Искам да поговорим когато си свободна. - каза той. От факта, че не отговорих с "Ще се видим в еди колко си часа. " или нещо подобно разбра, че в момента съм свободна. - Добре. Ъм...  - Хънтър ми показа един плакат за бала от училището. - Искам да... Да дойдеш с мен.

- Искаш да дойда на танците с теб?  - бях сигурна, че Ния ще ме убие ако го направя.

- Ако искаш де.

- Да, но...Не мога да танцувам. А и... Не се харесвам с рокли.

- О, добре.

- Не, ще дойда, но не очаквай много от мен.

- Не е проблем. Все пак говориш с дете, което е било седем години в лаборатория.