Да си играеш с огъня

Някъкъв човек ме отвлича с вана си твърдейки, че съм заплаха за околните

Днес се случи нещо ужасно. Прибирах се от училище. Точно преди да отворя вратата на хола чух как майка ми говореше с някой.

- ... Към колко се прибира? - попита някой с мъжки глас.

- Скоро. Защо ви е?

- Вече казахме, че не може да ви дадем повече информация.

Май говореха за мен. Предполагам беше полицията. Защо ли им бях? Нищо лошо не бях направила. Освен, че изгорих Ния... Но не вярвам да ме е изпортила на властите. Дано не.

Влезнах в стаята. Ми беше подобие на полиция.

- Идваш с мен. - заповяда ми мъжа.

- Няма да стане така! Тръгвам само ако имаш пресни дюнери с допълнително чеснов сос... Или ако най - добрата ми приятелка е с теб. Но и на пари съм доволна. Обаче ще трябва да са доста...

- Тръгвай хлапе! - настоя той и ме грабна за ръката.

- Защо? Нищо нередно не съм направила!

- Не съм от полицията. Тръгвай с мен.

- Ми кат не си ченге, тогава т'ва се брой за отвличане. Ще звънна на сто и единадесет! - Оф бе, беше сто и дванадесет.

- С чий телефон? Качвай се в колата!

Не знам дали сте гледали филма "Megan is missing", но усещах, че ще имаме еднаква съдба с нея... Дори и колата му не беше луксозна. Дори не беше кола! Бе ван.

- Ако не си полицай какво си? Освен престъпник.

- Не съм престъпник.

- Не е много законно да отвличат деца. Не знам дали си наясно.

- Не те отвличам.

- За глупава ли ме имаш? Аз съм във ван с теб, отивайки към... Даже не знам къде, без мое съгласие.

- Законно е. Властите са на моя страна. Знаем за силите ти.

- Сили ли? Да, мога да превръщам кислород в въглероден диоксид. Забравих. Ма, това и ти го можеш.

- Огъня, който създаваш с ръцете си.

- И накъде ме водиш? Защото по - добре първо да отидеш на психиатър. Да те прегледа.

Започнах да се притеснявам. Още повече.

- Отиваме към едно място.

- О, да. Колко ми помогна! Изобщо не знаех. Как не се досетих? Разбира се! Едно място. Абе, идиот кажи поне къде отиваме!