Да си играеш с огъня

Луна я прихваща нещо

Още на другия ден видях Хънтър на училище. Нямате идея как се зарадвах да го видя. Прегърнах го.

- Радвам се, че си добре. - казах аз.

- Добре, че беше Луна.

- Защо не ми каза по - рано.

- Не исках да те намесвам в това. Аз си бях виновен.

- Ами Луна?

- Трябваше ми помощ. Предпочитах да рисувам с нея, тя също така предпочете. - звънеца би. - Хайде, ще закъснееш за час. - каза загрижено Хънтър.

Имах час по български език. Госпожата не спираше да говори. Винаги ми се доспиваше в нейните часове. Чудех се как не я заболява устата от говорене. Поне рядко изпитваше. Аз си драсках с химикала по тетрадката и чаках часът да свърши.

- Абе, на кой урок сме? - попита едно момиче, коете седеше зад мен.

- Нямам идея. - отговорих аз.

- Някакви въпроси? - попита госпожата.

Класа едва ли беше разбрал нещо от урока, но нямаше нужда да ни задържа допълнително. Никой нищо не каза, затова госпожата ни пусна.

Чаках голямото междучасие. Още от сега започнах да умувам какво ще ям. Не съм яла здравословно нещо от... Един Господ знае от кога. Ама не му се и ядеше. Учудващо как не бях дебела.

След още няколко досадни, скучни, мъчителни и травмиращи часа училището за днес приключи. Исках да се видя с Хънтър, но реших да се поразходя из градчето без него. Той имаше нужда от време за себе си.

Ходех наляво и надясно и намерих Луна. Беше в нормалния си вид.

- Здрасти. - поздрави ме тя.

- Здравей.

- Как вървят нещата с Хънтър? - не очаквах тя да знае относно мен и Хънтър.

- Какво?

- О, хайде! Очевидно е. Харесвате се. Няма и да се учудя, ако излизате заедно.

- А... Да, заедно сме. Поне така мисля.

- Какво се е случило?

- Нищо. - излъгах аз.

- Не ме лъжи!

- Ами... Има има едно момиче, което също харесва Хънтър и...

- Ния не беше ли най - добрата ти приятелка? Това е подло от нейна страна.

- Ама как? Не съм ти казвала нищо.

- Не е нужно да променям изцяло формата си. Повечето животни усещат когато ги лъжат. Пък и не съм глупава. Не искаше да споменеш името на момичето следователно го познавам. А аз познавам само Ния. - то не, че аз познавам повече момичета де. Кръга ми от приятели не е голям. Ния, ако вече мога да я броя като такава, Луна, Хънтър и Джас.

Всички от тази лаборатория ставаха за детективи. Как бяха толкова умни?

Изведнъж се на даде писък. Беше доста силен и проглушителен. Звучеше от жена, ама то има и мъже, които пищят като момиченца, затова няма да прибързвам.

- Чу ли това?

- Да, да отидем там.

- Къде там?

- Чух откъде идва писъка. Хайде!

С Луна отидохме на мястото, откъдето идваше писъка, но там нямаше никого. Само няколко счупени клончета.

- Сигурна съм, че писъка дойде от тук. - каза объркана Луна.

- Не знам. Сигурно и избягал, който и да е бил. Можеш ли да подушиш нещо?

Луна се огледа за малко и очите ѝ светнаха в жълто, но рязко се промениха в чисто бели. Когато очите ѝ се върнаха в нормалния им вид Луна започна да диша тежко, сякаш някой досега я беше стискаш за гърлото.

- Какво стана? - попитах аз.

- Смърт.

- Какво беше това? Как така смърт?

- Беше студено и... мъртво.

- Кой? - недоумявах.

- Не знам.

Искаме ми се да можех съвсем спокойно и сигурно да кажа, че Луна просто ѝ хлопа дъската и да се прибера вкъщи, да заспя сладко без абсолютно никакви кошмари, но нямаше как да стане. Изобщо не се учудвах. Все пак съм дете на тринадесет години, което владее огъня. Приятелите ми също владеят разни елементи. Как се очакваше от мен да бъда напълно сигурна, че каквото и да е било това не съществува?

Прибрах се и се опитах да заспя, но както очаквах не можех. Мислех само за Луна и това, което ѝ стана.