Да си играеш с огъня

Аз съм тайната сестра на Сънливко от "Снежанка и седемте джуджета"

Как мина теста? (Докъде стигнах?Сама си задавам въпроси и си отговарям на тях.)Ами, не мина зле. Не, излъгах. Не знаех отговора на нито една задача. Пищовите ми бяха за първа, а аз бях втора група. Нямаше и от кой да преписвам. Абе мина трагично. Добре, че от първа до осма задача можеше да се играе на тото. Поне някакъв шанс имах за правилен отговор.

И след толкова мъчение най - накрая дойде и този ден. Събота. Ден, в който не се мисли за училище. Естествено при мен не се прекарва в спане. За съжаление.

- Ставай бе! Само спиш! - извика брат ми.

Може да видите колко се "уважаваме" с брат ми.

- Ставай! - заповяда той и ме избута от леглото. Да, в буквалния смисъл. Озовах се на пода.

- Остави ме да спя! Идиот.

Както казах с него много се уважаваме. Не използваме никакви неприлични думи един към друг. Даже напротив. Говорим се на "Вие".

- Тей, обяд е. Ставай!

- Ха, ми то спящата красавица да не би да става на обяд? Остави ме, ще спя до неделя.

- Не знам дали си се виждала в огледалото, но ти определено не си спящата красавица.

Имаше право. Аврора не е токова хубава. Знам кой герой от Дисни беше точно мое копие. Предполагам всички знаете " Снежанка и седемте джуджета ". Е, аз съм Сънливко. Онова джудже, дето много обичаше да спи. Пък и външно си приличаме. До колкото бях чела това джудже обича не само да спи, ами и музика и любовни истории (каквито предполагам няма в живота му) така, че с него имаме много общо. Обаче той харесва да слуша как Снежанка пее. Аз не. Звучи все едно умира хамстер.

Отплеснах се много с това детско.

Брат ми дойде с тигана. Колко мило от негова страна, нали? Решил е да ни направи палачинки! Хах, няма да се случи и след сто години. Станах, защото беше готов да ме фрасне с него.

Мама беше направила пържени филийки. И явно беше измила тигана. Дано да беше така.

Филийките бяха уникални, обаче ги изядох набързо, защото в нашето семейство последният станал от масата мие чинийте. Тази " традиция" беше малко глупава, имайки се в предвид, че имаме съдомиална. Наядох се точно преди и брат ми да стане от масата. Само го погледнах и изтичах в стаята си. След което излязох от нея, защото забравих да си измия ръцете. Лукас - брат ми ме изгледа накриво. Все едно ми казваше "Ще те убия! ". Семейна любов. Толкова е странна. Понякога всякаш е умраза, не обич.

Реших да изляза. В близкото подобие на гора е перфектно място да се упражняваш, ако имаш пирокинеза. А и брат ми трудно щеше да ме намери, за да ме убие там.

Ако и вие сте пирокинетични вероятно знаете, че се изисква доста концентрация. А в нашата къща е винаги шумно и няма как да се постигне. Да не говорим, че ще е малко странно майка ми да види, че паля огън в ръцете си. А, ако запаля къщата... Мъртва съм.

Седнах по турски. Затворих очи и след малко усетих как около мен се появи кръг от огън.

- Тейла?

- Ния? - казах и отворих очи.

Разсеях се, затова огъня огасна.

- Здрасти. - поздрави тя.

- Какво правиш тук? - попитах аз.

- Забрави ли, че и аз имам сили? Телекинетична съм.

- Вярно бе. - малко съм късопаметна.

- Може ли да седна до теб? Без да ме запалиш.

Ния седна до мен. Не бях сигурна какво точно можеха да правят телекинетичните хора. Да местиш предмети и хора с ума или поне нещо подобно. Звучеше доста по - яко от това да палиш огън, за което вече е измислено решение. И то две - кибрит или запалка.