Да си играеш с огъня

Има ли разлика дали ти ще целунеш него или той теб? Пак сте се целунали

Чух как входната врата се отваря. Добре, че тя беше шумна.

- Хънтър трябва да си ходиш. Майка ми и баща ми си дойдоха.

Докато Хънтър реагира майка ми беше в стаята. Не знам кога, но Хънтър вече не беше в стаята. От това, което помня от химията или пък беше по биология... Както и да е. От това, което помня от училище Хънтър беше толкова бърз, защото... Не, забравете. Нищо не помня от училище. Едно умно нешо не мога да кажа. Гадно е, когато ти личи, че си тъп.

Майка ми каза нещо и излезе от стаята. Ужасен слушател съм. Чудно защо ми бяха тия уши.

Хънтър ми писа. Имах чувството, че пак е загазил, но не беше. Какво облекчение. Беше ми пратил снимка на Нив и блиднакут чудо. Как му беше името? А, да - Ейдън.
Бяха се превърнали, затова му обясних, че може да са просто приятели. Явно не бяха. "Изпуснах момента, в който се целуваме, но по - добре, че ти го спестих... ".Това гласеше в съобщението на Хънтър. Това не трябва да ми влиза в работата, но не мислите ли, че е прибързано? Ейдън и сестра му са тук от няколко дена и Ния и Ейдън излизат. Реших да прекратя тази тема. Животът си беше нейн. Тя решаваше какво да прави с него.

В същия момент получих съобщения от Ния. Тя пък от кога ми говореше? Искаше да излезем. Съгласих се. Какво толкова?

Тя седеше на една пейка в Близкия парк. В този град нямаше много места. Седем магазинчета, един парк, нещо като гора, едно училище до него детска градина, няколко къщи, ясла и една река, която всъщност е до градчето, не в него.

- Здрасти. - каза Ния.

- Защо искаше да се видим? - да, веднага нападнах с въпросите.

- Относно едно момче... - тя искаше да се довърши изречението, но аз я прекъснах.

- Грешния човек питаш.

- Изслушах ме!

- Чакай, за Ейдън ли говориш? - Ния не можеше да се изкаже от мен.

- Да, ама ти откъде знаеш?

- Дълга история. Според мен е добър човек.

- Добре, но мен не ме интересува. Не го харесвам.

- Ама вие сте се целунали.

- Не, той целуна мен.

- Има ли разлика?

- Той харесва мен, аз него - не.

- Това мен с какво ме засяга?

- Ами помогни ми.

- С какво? Дори нямам опит в това. Последния път, когато момче ме е харесвало е било когато сме били в детската градина.

- Не знам. Как да го отрежа?

- Казваш, че не го харесваш. Простичко е.

- Не искам. Жал ме е за него.

- Значи го харесваш.

- За нищо не ставаш. - каза Ния и си тръгна. Това ми го казваха доста често. Вече не ми прави впечатление.