Да си играеш с огъня

Надеждата

Седях на леглото в мизерната бяла стайчка мислейки за всичко, което ми причиниха силите ми и колко по - хубав ще да бе живота, ако всички бяхме обикновени. Изведнъж, моята призрачна приятелка Лилит ме посети.

-О, Лил. От кога не сме се виждали. Радвам се да те видя.

-И аз теб.

- Защо си тук? Моля те, кажи ми, че е защото си решила да ме измъкнеш от тук.

- Не, просто ти се сети за брат ти.

-А, да...Колкото и лоши отношения да имахме пак ми е някак гадно за него.

- Нормално е. Все пак ти е брат.

- Не е нормално. Нищо не е нормално! Побърквам се. Баща ми иска да се събере с майка ми, брат ми умря от крикокинеза, аз тъгувам за него докато съм в лаборатория за деца със супер сили и си говоря с призрък сигнализиращ за смърт. Ако това наричаш нормално аз съм камина на въглища за отопаляване.

- Е, то...имате разни прилики...

- Лилит!

- Не може да го отречеш. Имате прилики. Но и виж нормално или не това е твоя живот. Нямаш друг избор. Ничий живот не е перфектен.

- Да, но на повечето е нормален и не ги оприличават с уред за отопляване на стая.

- И тези с нормалния живот плачат за необикновен като твоя.

- Може да направим размяна с някой.

- Боже! - това беше последната дума на Лилит. След това тя се изпари.

Да, ако вие имате нормален живот и искате като моя може да си ги разменим. Не знам как, но има ли желание има и начин. Само предупреждавам, че няма да взема моя живот обратно, така че бъдете сигурни в избора си.

Вратата на стаята ми се отвори, вероятно беше Грейсън, защото вече трябваше да спя. Следователно всички други деца вече бяха захъркали. Странно, обаче, на вратата застана фигура с рижава коса. А това беше... Уф, как му беше името? Не ме бива във помненето на имена. Ввднъж, когато бях на седем за рождения ден на Ния взех картичка, обаче вместо нейното име написах "Нина". Да...Цяла седмица ми се сърдеше. Отплеснах се. Та, името... Исак? Илайджа? Иван? И...Итън! Беше Итън.

- Тей, нали? Учуден съм, че не спиш.

- Ъм... Май, май цялото ми име не ти харесва, а?

- Вярно, Тейла. Не, просто все го забравям.

- Не, спокойно. Няма проблем и аз не го харесвам.