Да си играеш с огъня

Най - големите клюкарки в училището

Наказанието ми изтече. Най - накрая! Всякаш траеше цяла вечност.

С Хънтър си говорихме по пътя за училището.

- Наскоро убивал ли си някой? - попитах аз.

- Не, намерих си работа.

- На сериен убиец ли?

- Да, но на бактерии по колите.

- О, работиш в автомивка? Яко.

- Предпочетох това пред бавачка. - отбеляза Хънтър.

- Още ли търсят убиеца?

- Да, но засега не знаят кой е.

Влезнах в класната си стая. Скучния час започна.

- Така ученици днес ще се изпитваме. - прилоша ми, като чух това. Изобщо не бях учила по география. Знаех само, че Земята е кръгла.

Госпожата изпитваше по номера. Учудващо бързо стигнахме до шестнадесети номер. Това бях аз.

- Кой са преобладаващите гори в Рило-Родопската област, Тейла?

- Ъм... Пирин. - наясно бях, че Пирин е планина, ама нямах идея какво да кажа.

- Не си и отворила учебника. - заяви учителката.

Беше права. Нямах идея на кой урок сме, какво учим и да, не бях отваряла учебника от месеци.

- Пирин? Сериозно ли? - прошепна ми момчето пред мен.

- Ти какво би казал? - попитах го аз.

- Не и Пирин. - отговори той.

Мъчителният час по география свърши. Хънтър ме притисна в коридора.

- Казала си, че Пирин е гора?

- Е, стига де! Нямах идея какво да кажа. Ти пък откъде знаеш?

- Един твой съученик ми каза.

Нямаше по - големина клюкари от нас - седми "А" клас.