Бях си вкъщи. Опитах се да накарам Ния да излезем заедно, но отказа. Беше ми ядосана. Вероятно щеше да ѝ мине. След седмица - две ще се влюби в някое друго момче и ще забрави за Хънтър.
Отидох в парка. Исках да се поразходя малко. Може да го считате и като поредното извинение защо да не седна и да си напише домашните. Дори и в парка не можах да се отърся от всичко станало напоследък. Ния и Хънтър бяха там заедно и си говореха за нещо. Жалко, че нямах супер слух като свръх хората, за да чуя за какво точно си говореха. Отидох при тях, като се опитвах да не си личи колко много ревнувах.
- О, Тейла! Здравей. - поздрави ме Хънтър.
- Здрасти. - казах аз.
Ния само ме гледаше все едно аз излизам с нейното гадже, не тя с моето.
- Изглеждаш ядосана. Не е на добре, нали? Моля те, не подпалвай целия парк!
- Не си ми казал, че ще излизаш. - това прозвуча доста глупаво. Той не беше длъжен да ми казва за всичко, което прави, но бях наясно какъв е плана на Ния.
- Не съм длъжен. Ама ти... Ревнуваш ли? - Хънтър ме погледна подигравателно.
Ния все още стоеше и не казваше нищо. Просто гледаше.
- Не. - отговорих аз. Хънтър повдигна едната си вежда. - Добре, може би малко.
- Нямаш доверие на приятеля си ли, Тейла? - заяде се Ния.
Едно цветенце в парка пламна и след секунди се превърна в пепел.
- Ще говоря с теб, когато се успокоиш. - каза Хънтър и си тръгна.
YOU ARE READING
Да си играеш с огъня
Teen FictionОбзалагам се, че не знаете какво означава думата "пирокинеза". Това е психическа сподобност, позволяваща на човек да създава и контролира огъня с ума. Тейла Моргън е една от надарените с тази способност. В началото тя приема всичко това за игра, но...
