Да си играеш с огъня

Нямаше как да се изложа повече

Сънувах как изгаря цялото малко хубаво градче. Събудих се потна. Поне кошмарът приключи. Не, връщам си думите. Той тепърва започваше. Беше понеделник. Пригответе, защото след няколко минути и щях да се окажа убиец на братя.

Златните ми минути на спокойствие изтекоха, защото отидох на училище. Веднага щом влязох в училището и всички погледи се насочиха към мен. Гадно е да си център на внимание, особено ако е защото смятат, че си убил брат си.

Просто минах през тях и се запътих към кабинет тридесет и три, където имах час. Докато изкачват стълбите видях Хънтър седнал на една от стълбите.

- Ще ми се днес да бях болна. Абсолютно всички ме гледат странно.

Хънтър се засмя и отвърна:
- Може би, е защото си по пижама.

- Какво? - наистина бях по пижама. - Иска ми се да се гръмна.

- Недей, ето. - Хънтър ми даде худито си. - Стискай палци някой от приятелките ти да си носи резервен панталон. - той стана от стълбището и влезна в кабинет тридесет и шест. Първия му час е биология. Горкият.

Отидох в тоалетните. Как можеше да отида на училище по пижама? Колко трябва да си прост, че да го направиш. Само аз мога да се изложа така. Писах на Ния. Тя дойде веднага.

- Само ми обясни защо си отишла на училище по пижама?

- Не знам. Защото ми е толкова акъла.

- Имаш късмет, че днес имаме физкултура. - тя ми даде един черен спортен клин.

Преоблякох се. Да преговорим. Бях с бяло худи от Хънтър и с черен спортен клин от Ния. Много по - добре от пижама.

Натъпках пижамата в шкафчето си и отидох в час.

Ния в голямото междучасие изтича до тях да си вземе клин за физическото, което беше последен час.