Да си играеш с огъня

Хънтър щеше да стане първия вещер в историята, или поне първия, който познавам

След около три часа спрях да уча. Нищо не направих, но се отказах. Отидох в хола. От толкова учене огладнях. Да, знам много ям.

Странно там нямаше никой.

- Мамо? - извиках аз. - Тук ли си?

Очевидно нямаше никой. Отворих хладилника, но нямаше нищо хубаво за ядене. Под "хубаво" разбирайте вредно. Реших да се поразходя. Помня, че Хънтър ми беше забранил да го правя, но аз съм човек, който не обича да спазва правилата. Предполагам се досетихте, че ще се разходя в гората. И без това вече знаех какво да очаквам.

Докато се разхождах видях един вълк. Беше красив сив вълк. Ама тук нямаше вълци. Освен ако...

- Луна? - Господи, започнах да си говоря с вълци. Все пак имах подозрение кой е този "вълк".

Той се  трансформира и стана човек. Не, не беше върколак. Просто биокинетичната ми другарка Луна.

- Здрасти, Тейла.

- Защо беше животно? - недоумявах аз.

- Не знам. Ти защо вчера подпали гората? Забавно е да си вълк. - Луна винаги е била толкова красива. Отново, ако това беше истинския ѝ вид. Като се замисля, май беше крайно време да я попитам.

- Ти така ли изглеждаш вдействителност или използваш силите си?

- Не, така си изглеждам. Няма смисъл да лъжа хората как изглеждам. Къде е Хънтър?

- Не знам.

Реших да се върна в градчето. Бях много гладна. Отидох в магазин на име "Храната на Боб".Хората в това градче не измислиха много хубави имена. За каквото и да е било. Все пак майка ми ме е кръстила Тейла.

Взех си една вафла за петдесет стотинки. Водеше се шоколадова, ама то шоколада върху нея прозираше. Какво друго да очаквам за толкова пари? Звъннах на Ния. Исках да излезем и да поговорим, но тя ми затвори.

Прибрах се и седнах на дивана. Още нямаше никой, освен мен, вкъщи. Бях потънала в мисли, както винаги, но бях грубо прекъсната от телефона ми. Някой ми звънеше. Надявах се да е Ния, но не беше тя. Нямах записан в телефона този номер, който ми звънеше. Вдигнах. Едва ли бяха от лабораторията да ме умолявам да се върна.

- Хей, Тейла. Имам малък
проблем. - само до проблеми ми беше. - Случайно да знаеш как са убивали вещици през 17 век? - попита Хънтър.

- Къде си? - паникьосано попитах аз, но разговора вече бе приключил.

Просто перфектно! Щяха да изгорят Хънтър жив!

Излязох навън. Беше ми доста лесно да намеря къде бе мястото, на което е Хънтър. Усещам пожар от доста далеч. Единствено се надявах вече да не е късно. Изтичах до там. Честно, мястото не беше много близо. Даже изобщо. Бе в една от най - ужасните и тъмни части на гората.

- Последни думи? - попита подигравателно един мъж. Всички там бяха от лабораторията. Носеха същите униформи, като тези на Джас, двама от пазачите на лабораторията и онези двамата, които убих ( отново, чрез изгаряне до смърт).

- Майната ви. - каза Хънтър.

Той беше завързан с въжета на едно дърво и не можеше да мръдне. Запалиха дървото. Аз гледах всичко, малко по - надалеч. Малко преди огъня да стигне до обувката му, аз го спрях на едно място, но да спасят Хънтър не ми беше достатъчно. Насочих огъня към тях. Всички веднага се досетиха, че аз съм тук. Задуха силен вятър. Той доближи огъня още по - близо до "приятелчетата" ми. В този момент дойде и Луна. Тя направи ноктите си, дълги като на повечето кифли в нашия клас и остри, като на тигър. А, ако не можете да си представите - ноктите ѝ станаха като на ленивец. Луна скъса въжетата и освободи Хънтър. Тези, които не бяха мъртви, припаднали или жестоко наранени от огъня бяха сполетяни от Луна, която се превърна във вълк. Явно тя обичаме това животно.

- Браво, момичета. Задължен съм ви. - каза Хънтър.

- И още как. - ухили се Луна.

На мен ми стигаше факта, че и тримата бяхме живи.