Да си играеш с огъня

"Гоних мишки" от лабораторията късно вечерта с едно момче

Заспах. Чувствах се уморена. Вероятно от теста. Когато се събудих все още беше тъмно. Странно. Рядко ставах посреднощ.

- Будна си. - отбеляза Джас.

- Да. Колко е часа? - попитах.

- Единадесет.

- Много е тъмно навън.

В стаята ми имаше един прозорец, но не ставаше за бягство. Беше малък, а и стаята ми бе на втория етаж, пък долу имаше пазачи.

- Да, Тейла нормално. Единадесет часа е.

- Вечерта? Спала съм цял ден?

- Да.

- Защо не ме събуди по някое време? Ами тестовете?

- Днес нямаш. Забрави ли?

- Оставил си ме да спя цял ден.

- За какво ми е да те будя след като няма причина? - всяка чух "Няма нужда да ти слушам прстотиите допълнително". Не се радвай. Още два дена и почваш тестовете пак.

Джас беше уникален. Със сигурност единствения бе такъв в тази лаборатория.

- Ще мога ли да изляза?

- От стаята - да. От лабораторията - определено не.

- Добре.

Исках да разгледам наоколо. Мястото бе огромно. Беше ми чудно дали съм единствената будна в момента.

Да, бях. Всички деца тук бяха като роби. Правеха всичко, което им се каже. Ако им кажеха да заспиват и след две минути щяхте да ги чуете как хъркат.

- Хей, вчера се видяхме. - каза едно момче. Мисля, че беше Хънтър. По - рано го бях споменала.

Той беше с... Бели очи и тъмно кафява коса. Носът му кървеше. Явно го бяха ударили. Имаше и един огромен белег на ръката. Започваше от дланта и не можех да видя къде свършва заради черната му прокъсана тениска.

- Здрасти. Хънтър, нали?

- Да, а ти си?

- Тейла. Какво се е случило с очите ти?

- О, нищо просто... - той премигна няколко пъти и очите му станах ярко зелени като емералд, но на едното око имаше и малко кафяво. - Така се получава като използвам силите си прекалено дълго.

- Каква е силата ти?

- Контрол над въздушните маси. Колкото и тъпо да звучи. Твоята?

- Пирокинеза.

- Огън, нали?

- Точно.

- Сигурно е страхотно.

- Едва не убих най - добрата ми приятелка. Мразя си силите.

Изведнъж се чуха стъпки. Някой се качваше на третия етаж. Много е тъп. Има луксозен асансьор, а той ползва стълбите.

- Ела! - каза тихо Хънтър и се скрихме в някаква стая.

- Сигурен ли си, че е безопасно да се крием в тази стая? Ами ако има някой?

- По - добре да рискуваме отколкото сто процента шанс да ни хванат.

Стана ми много любопитно и попитах:
- Какво се е случило с носа ти?

- Нищо. - отговори той и избърса кръвта си с ръка. Явно той не обичаше да говори за себе си.

Изчакахме този, който идваше да си тръгне и излязохме. Май се оказа грешка, защото още беше там.

- Какви ги вършите тук?

- Гоним плъховете. - отбеляза Хънтър.

Май не бях единствената, която не се подчинява и не уважава хората тук.

- Знаете, че е забранено да се разхождате из лабораторията вечерта .

- Ще ни накажете? - повдигна вежда Хънтър.

- Ще ви убия!

- Тогава няма кой да ви гони плъховете от стаята. - съобщих аз.

- Какво става тук? Тейла? - Джас дойде.

- Тези малки разбойници обикалят наляво и надясно и твърдят, че гонят мишки!

- Вярно ли е? - Джас се опита да бъде сериозен, но беше видимо, че му бе смешно.

- Да, наистина гонихме плъхове!

- Тук няма мишки. - каза Джас.

- Е, тогава сигурно Луна е станала на плъх и обикаля лабораторията. - включи се Хънтър.

Значи си имахме и биокинетични в тази лаборатория.

- Луна никога не би се превърнала в мишка. - Джас май ни хвана в крачка. - Бързо по леглата. И двамата.

- Не, измислих наказание за тях. - този ме плашеше. Имаше коварна усмивка и гласа му беше като на убиец от страшен филм.

- Лягайте! - нареди Джас със спокоен тон. Учудващо беше как досега не съм го вбесила.

Слезнах по стълбите, за да може максимално да чуя разговора на Джас и онзи другия.

Почти нищо не чух от него. Само как Джаспър каза на онзи "Те са само деца. ", а другия отвърна " Не ме интересува. Те са чудовища. " .

По едно време и моя човек - Джас  дойде. Скара ми се, че не може да обикалям така лабораторията сама особено през вечерта.

Останах будна цяла нощ. Нормално, все пак спах цял ден.