Когато Хечан видя, че Тейонг седи отпред пред училището се стъписа.
- Олеле, Те! Забравих, че днес имаме уговорка!
- Всичко е наред. - засмя се Тейонг - Вие двамата щяхте някъде да ходите ли?
- Щяхме да ходим у нас да учим. - отвърна Марк - Ако искаш ела.
- Не, не! Няма нищо. - усмихна се той - Вие отивайте, аз ще се прибера ще си почистя малко, че леля да не се сърди.
- Добре. - засмя се Марк - Прати ѝ много поздрави.
Когато тримата се сбогуваха, Марк и Хечан тръгнаха в противоположна на Тейонг посока.
През целия път момчето се бе замислил и изобщо не чу колата, която му свиреше от близо пет минути.
Едва, когато спря до него и се свали стъклото на прозореца, той обърна внимание.
"Привижда ли ми се, или това е Дже?!" Запита се росокосият.
- Е, няма ли да кажеш "здравей"? - засмя се Джехьон.
- Боже! Какво правиш пък ти тук?!
~×××××××××××××××~
YOU ARE READING
Love talk
Fanfiction~× Продължение на Lost in Japan ×~ Най-накрая Тейонг се връща в Корея, решен да завърши и най-накрая да се разкара от това тъпо училище, където четири години подред го тормозеха. Само че, момчето си няма и на представа, че проблемите му тепърва зап...
