Love talk

111

Когато Юта и Тейонг се качиха в стаята на русокосият направо щяха да паднат от гледката.

Дойонг и Джехьон седяха на земята и си гукаха сладко. Или по-скоро Дойонг плямпаше нещо, а Джехьон не отделяше очи от него и само кимаше.

- Не им обръщайте внимание на влюбените гълъбчета. - каза усмихнато Тен и потупа мястото до него - Елате и се присъедините към разговора ни.

   
По всичко се очертаваше, че това ще е най - хубавата Коледа на Тейонг, защото беше с приятелите си и... Юта.

- Нали ще останеш и за Нова година? - попита момчето и набута една хапка от шоколадовата торта в устата си.

- Мхм. Такъв е планът. Ще съм тук до пети януари. - отвърна му червенокосият адвокат и изпи чашата си със сок.

Беше около три сутринта и всички спяха, с изключение на тях. Момчетата решиха, че няма да е лошо да си направят една среднощна закуска - хем ще хапнат, хем ще помогнат да се изчистят по-бързо остатъците.

- Между другото... Откога си тук?

- От два дена. - отвърна а Юта - останах при Джони и Тен.

- Съжалявам. - каза Те и двамата се засмяха.

- Не е чак толкова зле... Стига да не ги прекъснеш докато... Хм хм... - каза той и двамата си размениха по един бърз поглед, усмихвайки се ехидно.

- Не се бой, няма да се налага да си го причиняваш пак. Можеш да останеш при мен.

- Колко си добър!

- Ама разбира се! - съгласи се Тейонг - Най-добрия! Ти в мен ли се съмняваш?!

Двамата седяха загледани един в друг, когато Юта се приближи до по-малкия и взе чинията от ръцете му оставяйки я на масата. Хвана го за ръцете и го накара да се изправи от дивана.

- Какво? - недоумяваше росокосият.

Атмосферата в стаята беше доста приятна. Лампите бяха изключени, а единственото, което осветяваше хола, бяха коледните лампички окачени по прозорците и елхата.

- Трябва да ти кажа нещо. Мисля го от много време и не искам да отлагам повече, защото знам, че по-подходящ момент няма да има!

- Юта, не се напрягай толкова! Можеш да ми кажеш всичко.

Червенокосият адвокат въздъхна и отново заговори:

- Те, когато си около мен си губя ума, не искам да се отделям от теб и за секунда. Затова онзи път в Япония ти провалих прибирането, за да останеш при мен още малко, макар и да искаше да ми стовариш света върху главата.

- Добре че не ме пусна. - усмихна се Тейонг и го погледна влюбено.

- И колкото и грубо да звучи, радвам се, че ти провалих и резервацията, така остана при мен и те опознах, но ако Джехьон те целуне още веднъж ще му стъжня живота, а теб ще си те взема при мен и няма да те пускам повече навън.

Изведнъж японецът разтърси глава и се опита да се фокусира:

- Мисълта ми е, че не мога без теб. Ти стана важна част от живота ми, а тези месеци, в които не можех да чуя дори гласа ти имах чувството, че ще умра. Осъзнах, че съм отлагал нещо, което изобщо не за отлагане, затова, Те, ще ми бъдеш ли гадже?

   
 
×××××××××××××××××××
Не мога да повярвам какво написах току що.................................................
Музата ми е виновна!!! Тя искаше нещо по-лигаво!